Муртино

селище в Република Македония



Муртино
Муртино
— село —
„Свети Георги“, 1870 г.
Свети Георги“, 1870 г.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4153° с. ш. 22.7267° и. д.
Муртино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 196 m
Население 2209 души (2002)
Пощенски код 2432
МПС код SR
Муртино в Общомедия

Муртино (на македонска литературна норма: Муртино) е село в община Струмица на Северна Македония.

ИсторияРедактиране

 
Списък на християнските къщи и венчила в Муртинската община, изпратен от кмета и деец на ВМОРО и ВМРО Никола Тимов Азманов до митрополит Герасим Струмишки, 25 април 1914 година

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Муртино е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 560 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и 208 българи протестанти. Там функционират православно и протестантско българско училище.[3]

В селото има комитет на ВМОК. По думите на Михаил Думбалаков:

Муртиновци са така непреклонни и така предани на върховистите.

Революционният комитет, разпуснат след Хуриета в 1908 година, е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и върховистите Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[6]

 
Евангелско-методистката църква в Муртино

Според преброяването от 2002 година селото има 2209 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 2203
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 4

Муртино има основно училище „Маршал Тито“ и футболен клуб „Младост“.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Муртино
  •   Атанас Йовев, войвода на ВМОРО
  •   Илия Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[9]
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 68 – 69.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  6. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 169.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Општина Струмица. Населени места. Муртино Архив на оригинала от 2007-09-06 в Wayback Machine..
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  10. Агенция БГНЕС, 01.10.2017, Църквата „Свети Георги“ в Муртино.