Отваря главното меню

Мъглижка река (или Селченска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Мъглиж, ляв приток на Тунджа. Дължината ѝ е 30 km.

Мъглижка река
(Селченска река)
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7542° с. ш. 25.4806° и. д.
42.5464° с. ш. 25.5572° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Мъглиж
Дължина 30 km
Водосборен басейн 91 km²
Отток 0,8 m³/s
Начало
Място южното подножие на връх Българка
Тревненска планина,
Стара планина
Координати 42°45′15.11″ с. ш. 25°28′50.16″ и. д. / 42.7542° с. ш. 25.4806° и. д.
Надм. височина 1330 m
Устие
Място ляв приток на ТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°32′47.04″ с. ш. 25°33′25.92″ и. д. / 42.5464° с. ш. 25.5572° и. д.
Надм. височина 304 m

Мъглижка река извира под името Сухата река на 1330 m н.в. в Тревненска планина на Стара планина, в южното подножие на връх Българка (1445 m). До хижа „Българка“ тече на североизток, след което постепенно завива на юг. Долината ѝ е много дълбока, като преди град Мъглиж образува забележителната Мъглижка клисура. В района на село Селце има малко долинно разширение. В този си участък долината ѝ се характеризира със стръмен релеф, изразен с високи стойности на относително вертикално превишение, съпоставени с талвега на реката и вододелните линии на водосборният ѝ басейн. Ерозионният базис на реката отстои на над 1000 метра вертикално превишение спрямо изворните части, което е висика стойност за мащабите на реката. В целия този участък реката носи името Селченска река.

При излизането си от планината при град Мъглиж образува голям наносен конус и навлиза в Казанлшкото поле, където долината ѝ става много плитка и почти незабележима. Влива отляво в река Тунджа на 304 m н.в., на 600 m северозападно от село Ягода.

Площта на водосборният басейн на Мъглижка река възлиза на 91 км2, което представлява 1,08% от водосборния басейн на река Тунджа. Реката няма съществени притоци – повечето са планински дерета, някои от тях дори с липса на целогодишен отток. Най-големи са: Малката река и Далащица (десни) и Разпата и Еловица (леви). Речната система, която образува е от типа със стеснение в средната част, а това се обуславя от каньоновидното поречие непосредствено преди излизането на реката от планината. Налице е почти пълна симетричност между десните и левите притоци, предопределена от морфосклуптурните особености на Стара планина при нейното паралелно залягане и конкретното им проявление в Тревненската планина.

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум март-юни и минимум от юли до октомври. Среден годишен отток при град Мъглиж 0,8 m3/s.

По течението на реката в Община Мъглиж са разположени 1 град и 2 села: Селце, Мъглиж и Тулово.

Водите на реката в Казанлъшкото поле се използват за напояване.

В забележителната Мъглижка клисура (каньон) се намира един от най-високите водопади в България – Мъглижкия водопад, причудливите скални образувания в каньона – „Момите“ и един от най-старите български манастири в България – Мъглижкият манастир „Свети Никола“.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 329.