Мътница (дем Синтика)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница или Матница (изписване до 1945 година: Мѫтница; на гръцки: Μακρινίτσα, Макриница, до 1922 Μάτνιτσα, Матница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика и има 365 жители (2001).

Мътница
Μακρινίτσα
— село —
Гърция
41.2972° с. ш. 22.985° и. д.
Мътница
Централна Македония
41.2972° с. ш. 22.985° и. д.
Мътница
Кукушко
41.2972° с. ш. 22.985° и. д.
Мътница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина217 m
Население365 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро), в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини), в северозападната част на Сярското поле. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Северно от селото е разположен манастирът „Рождество Богородично“ („Света Богородица Гумера“).[2]

История редактиране

Античност и Средновековие редактиране

На хълма Калугерски манастир на 1 km източно от Мътница са останките от късноантичната и ранносредновековна Мътнишка крепост, охранявала пътя между Беласица и Круша.[3]

В Османската империя редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Мутниче с 94 джизие ханета (домакинства), въглищари. Според документ от 1625 година село Матниче има 70 ханета.[4]

В XIX век Мътница е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мътища (Mëtischta) е посочено като село със 175 домакинства, с 300 жители мюсюлмани и 470 жители българи.[5]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Матница, голямо село ½ час на З от Порой, на Беласица, там дето се сливат с Круша. Жителите биват земледелци, овчаре и дърводелци. Гръцка църква и училище с 28 ученика. 200 къщи турци, 50 българе.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мѫтница живеят 1650 души, от които 750 българи-християни и 900 турци.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мътница (Matnitza) има 640 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 27 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мътница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция редактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. За кмет е назначен бившият андартски капитан Барба Коста.[10] В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Мътница е смесено бежанско село със 132 бежански семейства и 439 души.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Мътница на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гура[12] Γκούρα Мандрес Рема Μάνδρες Ρέμα[13] беласишка река З от Мътница[12]

Личности редактиране

Родени в Мътница
  •   Вангел Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[14]
  •   Гьора Тодорова Ефремиду (1915 – 1949), гръцка комунистка[15]
  •   Димитър Стойков Димитров (1862 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина, загинал в Боя при Шаркьой на 26 януари 1913 година[16]
  •   Иван Касчиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[17]
  •   Иван Наков, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[18]
  •   Костадин Танев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19]
  •     Мехмед и Али, турци, дейци на ВМОРО[20]
  •   Мито Стойков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[21]
  •   Тодор Пашалиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[22]
  •   Христо Калев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[23]
Свързани с Мътница
  •   Володя Стоянов (р. 1960), български изпълнител на народни песни, внук на Стоян Темелков от Мътница

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Σύναξη της Παναγίας Γουμερά στην Μακρυνίτσα // Ορθόδοξος Συναξαριστής, 22 Σεπτεμβρίου 2010. Посетен на 21 март 2020 г.
  3. Κάστρο Μακρυνίτσας Σερρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 2 март 2024 г. (на гръцки)
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 205.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
  20. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 362.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 658.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.