Мътница (дем Синтика)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница или Матница (изписване до 1945 година Мѫтница; на гръцки: Μακρινίτσα, Макриница, до 1922 Μάτνιτσα, Матница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика и има 365 жители (2001).

Мътница
Μακρινίτσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 217 m
Население 365 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро), в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини), в северозападната част на Серското поле. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Северно от селото е разположен манастирът „Рождество Богородично“ („Света Богородица Гумера“).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Мутниче с 94 джизие ханета (домакинства), въглищари. Според документ от 1625 година село Матниче има 70 ханета.[3]

В XIX век Мътница е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мътища (Mëtischta) е посочено като село със 175 домакинства, с 300 жители мюсюлмани и 470 жители българи.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Матница, голямо село ½ час на З от Порой, на Беласица, там дето се сливат с Круша. Жителите биват земледелци, овчаре и дърводелци. Гръцка църква и училище с 28 ученика. 200 къщи турци, 50 българе.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мѫтница живеят 1650 души, от които 750 българи-християни и 900 турци.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Matnitza) има 640 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 27 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мътница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. За кмет е назначен бившият андартски капитан Барба Коста[9]. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Мътница е смесено бежанско село със 132 бежански семейства и 439 души.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Мътница
  •   Вангел Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[11]
  •   Гьора Тодорова Ефремиду (1915 – 1949), гръцки комунист[12]
  •   Димитър Стойков Димитров (1862 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина, загинал в Боя при Шаркьой на 26 януари 1913 година[13]
  •   Иван Касчиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[14]
  •   Иван Наков, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[15]
  •   Костадин Танев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[16]
  •     Мехмед и Али, турци, дейци на ВМОРО[17]
  •   Мито Стойков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[18]
  •   Тодор Пашалиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19]
  •   Христо Калев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[20]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μάτνιτσα -- Μακρινίτσα
  2. Σύναξη της Παναγίας Γουμερά στην Μακρυνίτσα. // Ορθόδοξος Συναξαριστής, 22 Σεπτεμβρίου 2010. Посетен на 21 март 2020 г.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, с.188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.205
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 341.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 479.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 689.
  17. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.362.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 658.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 543.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 332.