Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница е река в Южна България, област Благоевград, община Хаджидимово, десен приток на река Места. Дължината ѝ е 31 km.[1]

Мътница
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Благоевград
Община Хаджидимово
Дължина 31 km
Водосборен басейн 176 km²
Начало
Място Южен Пирин
на 1 km СИ от връх Моторок
Координати 41°31′12″ с. ш. 23°39′30.96″ и. д. / 41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
Надм. височина 1685 m
Устие
Място десен приток на МестаБяло море (Егейско море)
Координати 41°30′11.88″ с. ш. 23°53′21.84″ и. д. / 41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Надм. височина 457 m

Река Мътница извира на 1685 метра надморска височина на 1 km североизточно от връх Моторок (1971 m) в Южен Пирин. В най-горното си течение протича в югоизточна посока в сравнително дълбока и добре залесена долина, а след това до устието си долината ѝ е обезлесена и еродирала. В района на село Лъки пресича широка мраморна ивица, при преминаването на която губи част от водите си. След устието на най-големия си приток Буровица (десен) завива на изток, а след село Илинден — на североизток. Влива се отдясно в река Места на 457 m, на 2,6 km югоизточно от град Хаджидимово.

Площта на водосборния басейн на реката е 176 km2, което представлява 5,11% от водосборния басейн на река Места. Основните ѝ притоци са само десни: Селската река, Буровица (най-голям приток), Орешки дол, Дълбокия дол, Дервенска река.

Река Мътеница има силно променлив режим и влачи голямо количество наноси, от където идва и името ѝ. През лятото и есента в средното и долното течение пресъхва.

По течението на реката в Община Хаджидимово са разположени 2 села: Илинден и Петрелик.

Малка част от водите на реката в долното ѝ течение се използват за напояване.[1][2]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 598.
  2. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 330.