Мюсюлмани (народ)
Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.
Мюсюлмани | |
Общ брой | ок. 100 000 |
---|---|
По места | Косово: 27 553 Черна гора: 20 537 Сърбия: 13 011 (2022г.)[1] Босна и Херцеговина: 12 101 Словения: 10 467 Хърватия: 7558 Северна Македония: 2553 Румъния: 97 |
Език | сърбохърватски |
Религия | ислям |
Сродни групи | горани, бошняци, помаци |
Мюсюлмани в Общомедия |
Разпределение
редактиранеНаселяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ – според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.
Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част – като „мюсюлмани по народност“:
- в Сърбия (2002) – 136 087 бошняци и 19 503 мюсюлмани (в Автономна област Войводина са 3634 мюсюлмани и 417 бошняци);
- в Черна гора (2003) – 63 272 бошняци и 28 714 мюсюлмани;
- в Северна Македония (2002) – 17 018 бошняци и 2553 мюсюлмани при 15 315 мюсюлмани и 7244 бошняци през 1994 г.
Етнически групи
редактиранеБошняци
редактиранеСлед Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони[2].
Горани
редактиранеГораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните са запазили своето българско самосъзнание[3].
Торбеши
редактиранеТорбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация[4].
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1 – 2, стр. 37 – 60
Източници
редактиране- ↑ https://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf
- ↑ liternet.bg
- ↑ www.webcitation.org, архив на оригинала от 26 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256573264173053&url=www.geocities.com/goranite/, посетен на 26 октомври 2009
- ↑ www.temanews.com