Мярката на Льобег е мярка, прилагана в теорията на множествата към подмножества на многомерните евклидови пространства. За по-ниски размерности – 1, 2 и 3 – мярката на Льобег съвпада с обичайните мерки дължина, площ и обем, поради което понякога е наричана n-мерен обем, хиперобем или направо обем. Тя се използва и в реалния анализ, по-специално при дефинирането на интеграла на Льобег.

Мярката на Льобег е наречена на френския математик Анри Льобег, който я описва за пръв път през 1901 година.[1]

  1. Lebesgue, H. Intégrale, Longueur, Aire // Annali di Matematica Pura ed Applicata 7. 1902. DOI:10.1007/BF02420592. с. 231–359.