Отваря главното меню

Нагиб Махфуз (на арабски: نجيب محفوظ; правопис по Американската система BGN Naguib Mahfouz) е египетски писател.

Нагиб Махфуз
نجيب محفوظ
Нобелов лауреат за литература (1988)
Нобелов лауреат за литература (1988)
Роден 11 декември 1911[1][2][3][4]
Починал 30 август 2006[5][1][2][3][4] (94 г.)
Професия писател, държавен служител
Националност Флаг на Египет Египет
Активен период 1932–2005
Жанр роман, разказ
Направление романтизъм, реализъм
Награди
Нобелова награда
Уебсайт
Нагиб Махфуз в Общомедия

Много от книгите му са забранени в Близкия изток, заради обвинения в богохулство. През 1988 г. Махфуз получава Нобелова награда за литература. Заедно с Тауфик Ал-Хаким е смятан за най-модерния египетски писател и един от най-големите новатори в романи, написани на арабски език. Творбите му са свързани около неспособността на човек да избегне съдбата и социалните конвенции, и изследват темите на екзистенциализма.[6] Махфуз публикува около 50 новели, 350 къси разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси през 70-годишната му кариера. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски и чуждестранни филми.

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Роден е в мюсюлманско семейство от средната класа с по-нисък статус в квартал Gamaleyya на Кайро. Кръстен е на професор Нагиб паша Махфуз (1882 - 1974 г.), известен коптски лекар, който го изражда. Махфуз е седмото и най-малкото дете от пет момчета и две момичета. През 1924 г. семейството се мести в друг известен квартал на Кайро — el-Abbaseyya, сравнително ново предградие на столицата. И двете места стават фон на много от творбите на Махфуз. Бащата на Махфус, описван като „старомоден“, е държавен служител, а Махфуз в крайна сметка върви по стъпките му. В детството си Махфуз чете много. Майка му от ранна възраст го води при пирамидите и в други музеи, свързани с древноегипетската история, която по-късно се превръща в основна тема в първите му три книги.[7]

Семейството на Махфуз е вярващо в мюсюлманската религия и му дава строго ислямско възпитание. В интервю той допълва че е закърмен от религиозния климат у дома по време на детските си години. Той заявява, че „никой не би си помислил, че един ден ще излезе творец от това семейство“.[7]

Египетската революция от 1919 г. оказва силен ефект върху Махфуз, въпреки че тогава той е само на седем години. От прозореца той често вижда британски войници, които стрелят по демонстрантите, мъже и жени. По-късно той отбелязва „Може да се каже, че едно нещо, което най-разтърси сигурността на детството ми беше революцията от 1919 година“. След завършване на средното си образование, Махфуз постъпва в университета Крал Фуад I (днес Каирски университет), където учи философия и се дипломира през 1934 г. През 1936 г. решава да стане професионален писател.

Държавни постовеРедактиране

Махфуз напуска академичните среди и започва кариера в Министерството на религиозните въпроси. Скоро след това, поради атеизма си се премества в Министерството на културата, като длъжностното лице, отговорно за филмовата индустрия.[8]

Бил е и дългогодишен държавен служител в Министерството на даренията, а след това, като директор на Бюрото за цензура в изкуството, директор на Фондацията за подкрепа на киноиндустрията и накрая като консултант в Министерството на културата. През 1969 г. става и редактор на водещия вестник „Ал Ахрам“. Пенсионира се през 1972 година.

БракРедактиране

Махфуз остава ерген до 43-годишна възраст. Причината да не сключи брак е негово убеждение, че многобройните ограничения, с които би се сблъскал, ще затруднят литературното му бъдеще. През 1954 г. се жени за египтянка, която му ражда 2 дъщери.

Публикувал е 34 романа, над 350 кратки разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски филми. Много от романите му са издавани като поредица в Ал-Ахрам, а негови писания редовно се публикуват в седмичната колона. Преди да получи Нобелова награда само няколко от романите му били издавани Запад.

ПроизведенияРедактиране

  • 1939: Cheops (عبث الأقدار), (на немски 2007, ISBN 3-293-20380-9)
  • 1945: Das junge Kairo (на немски 2011, ISBN 978-3-293-00432-0)
  • 1947: Die Midaq-Gasse (زقاق المدق), (на немски 1985, ISBN 3-293-20008-7)
  • 1950: Anfang und Ende (بداية ونهاية), (на немски 2002, ISBN 3-293-20228-4)
  • 1956: Zwischen den Palästen (بين القصرين), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 1, ISBN 3-293-20065-6)
  • 1957: Palast der Sehnsucht (قصر الشوق), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 2, ISBN 3-293-20075-3)
  • 1957: Zuckergässchen (السكرية), (на немски 1996, Kairoer Trilogie, Teil 3, ISBN 3-293-20080-X),
  • 1959: Die Kinder unseres Viertels (اولاد حارتنا), (на немски 1990, ISBN 978-3-293-20378-5)
  • 1961: Der Dieb und die Hunde (اللص والكلاب), (на немски 1993, ISBN 3-293-20027-3)
  • 1964: Die Spur (الطريق), (на немски 1991, ISBN 3-293-00177-7)
  • 1965: Der Rausch (الشحاذ), (на немски 2005, ISBN 978-3-293-20327-3)
  • 1966: Das Hausboot am Nil (ثرثرة فوق النيل), Edition Orient, (на немски 1982, ISBN 3-922825-06-0)
  • 1966: Geschwätz auf dem Nil (ثرثرة فوق النيل), Edition Orient, (на немски-арабски 2009, ISBN 978-3-922825-76-0)
  • 1967: Miramar (ميرامار), (на немски 1989, ISBN 3-293-00150-5)
  • 1974: Karnak-Café (الكرنك), (на немски 2009, Doria Kilias, Unionsverlag, Zürich ISBN 978-3-293-00400-9; Taschenbuch 2010: ISBN 978-3-293-20501-7)
  • 1975: Ehrenwerter Herr, 1975 (حضرة المحترم), (на немски 2004, ISBN 3-293-20297-7)
  • 1977: Das Lied der Bettler (ملحمة الحرافيش), (на немски1 995, ISBN 3-293-00219-6)
  • 1981: Die Nacht der tausend Nächte (ليالي ألف ليلة), (на немски, ISBN 3-293-20158-X)
  • 1983: Die Reise des Ibn Fattuma (رحلة ابن فطومه), (на немски 2004, ISBN 3-293-00337-0)
  • 1985: Echnaton: Der in der Wahrheit lebt (العائش في الحقيقة), (на немски 1999, ISBN 3-293-00267-6)
  • 1985: Der letzte Tag des Präsidenten (يوم قتل الزعيم), (на немски 2001, ISBN 3-293-00288-9)
  • 1994: Echo meines Lebens (أصداء السيرة الذاتية ), (на немски, ISBN 3-293-20185-7)
  • Die Moschee in der Gasse, Erzählungen, (на немски 1978, ISBN 3-379-00517-7)
  • Die segensreiche Nacht, Erzählungen, (на немски 1994, ISBN 3-293-20036-2)

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Naguib Mahfouz.
  4. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Naguib Mahfouz.
  5. news.bbc.co.uk.
  6. Haim Gordon. Naguib Mahfouz's Egypt: Existential Themes in His Writings. // Посетен на 26 април 2007.
  7. а б Rasheed El-Enany, Naguib Mahfouz: The Pursuit of Meaning, Routledge, 1992, ISBN 0415073952, Google Print, p. 7.
  8. Ilan Pappé, The Modern Middle East, Routledge, 2005, ISBN 0415214092, Google Print, p. 189.