Намиб (на португалски: Namіbe; на английски: Namib) е пустиня, разположена като дълга (около 2100 km) и тясна (50 – 130 km) ивица по Атлантическото крайбрежие на Южна Африка. На север започва в района на анголския град Мосамедиш, а на юг завършва до река Олифантс в РЮА. На изток е ограничена от стръмните склонове на Големия откос.[1]

Намиб
Namib
Thorn Tree Sossusvlei Namib Desert Namibia Luca Galuzzi 2004.JPG
Информация
ДържавиFlag of Namibia.svg Намибия
Flag of Angola.svg Ангола
Flag of South Africa.svg Република Южна Африка
Площ81 000 km²
Надм. височинадо 1200 m
Природни залеживолфрам, уранова руда, сол и диаманти
Africa relief location map.jpg
-23° с. ш. 15° и. д.
Местоположение в Африка
Обект на ЮНЕСКО
Име в регистъраНамибско пясъчно море
Типприродно
Критерииvii, viii, ix, x
Вписване2013  (37ма сесия)
Намиб в Общомедия
В пустинята Намиб се срещат едни от най-високите дюни на света

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаемиРедактиране

Повърхността на пустинята е предимно равнинна, стъпаловидно повишаваща се във вътрешността до 1000 – 1200 m н.в. Северната част на Намиб (до нос Крос, 21°40′ ю.ш.) представлява камениста и чакълеста пустиня, централната (до залива Людериц, 26°30′ ю.ш.) е пясъчна пустиня с дюни високи до 30 – 40 m (на места до 300 m, най-високите в света), а южната част представлява цокълна равнина с докамбрийски кристалинен фундамент и надлъжни тектонски понижения.[1] Тя е сред най-старите пустини на Земята, като се счита, че се е оформила преди около 55 млн. години.[2] благодарение на студеното Бенгелското атлантическо течение и постоянните сухи ветрове.[3] В пустинята се експлоатират находища на диаманти, уранови руди, волфрам, сол.

Климат, водиРедактиране

Климатът е океански пустинен, с необичайно ниски за тези географски ширини температури на въздуха. Средна температура на най-топлия месец е 17 – 19°С, а най-хладния 12 – 13°С.[1] Пустинята е известна с температурните си амплитуди до 80 °C. Количеството на годишните валежи варира от 2 mm в най-сухите райони до 200 mm в крайните северни, южни и най-високи райони.[4][5][6] В същото време влажността на въздуха е много висока, като често явление са гъстите мъгли.[1]

Пустинята Намиб се пресича от сухи долини на временни (Угаб, Свакоп, Куйсеб и др.) и транзитни реки (Кунене, Оранжева).[1]

Растителност, животински святРедактиране

В местата с относително плитко залягане на подземните (грунтови) води се срещат някои видове ксерофити и сукуленти: акации, молочаи, алое и др. В северната част на пустинята расте дървовидното растение велвичия, което не се среща почти никъде другаде в света.[1]

Животинският свят е представен главно от членестоноги и други малки животни, които могат да живеят с малко вода. Поради древността си, тя вероятно е пустинята с най-много ендемити на света.[7] Има и малко на брой лъвове, антилопи, насекоми и др.).

Намиб е почти безлюдна, с изключение на няколко малки селца на туземните народи.[5] Има две по-големи селища – градовете Уолфиш Бей и Людериц, които са основно транзитни пристанища за добиващите се във вътрешността на страната минерали и суровини.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» – Намиб, т. 17, стр. 233
  2. Namib desert (AT1315), посетен на 23 декември 2007 г.
  3. Namib Sand Sea – UNESCO World Heritage Centre
  4. Goudie, Andrew. Chapter 17: Namib Sand Sea: Large Dunes in an Ancient Desert. // Geomorphological Landscapes of the World. New York, NY, Springer, 2010. ISBN 978-90-481-3054-2. с. 163 – 169.
  5. а б Encyclopedia of Africa. Т. 2. Oxford, Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-533770-9. с. 213.
  6. Spriggs, Amy. Namib desert (AT1315). // Wild World. World Wildlife Fund. Посетен на 11 декември 2011.
  7. Nicholson, Sharon E.. Dryland Climatology. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-0-521-51649-5. с. 385 – 388. Посетен на 13 декември 2011.

Външни препраткиРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.