Димитър Пинджуров
Тази статия е за тиквешкият деец на ВМОРО. За известния костурски войвода вижте Митре Влаха.
Димитър Арсов Пинджуров или Диме Пенджуров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Пинджуров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 октомври 1915 г.
|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Деца | Страшо Пинджур |
Биография редактиране
Димитър Пинджуров е роден в 1884 година в тиквешкото село Ваташа.[2] Учи в Кавадарци, а по-късно в Българската мъжка гимназия в Солун. Присъединява се към ВМОРО. В пролетта на 1905 година се включва в четата на войводата Добри Даскалов. След Младотурската революция от 1908 Пинджуров се премества в Гевгелия и става един от ръководителите на Народната федеративна партия (Българска секция). Бори се с гръкоманството в този край. През 1911 година се завръща в родната Тиквешия. Същата година се жени, но след започналите репресии на младотурците се присъединява в четата на войводата Христо Чернопеев. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 3 солулнска дружина. Награден е с „За храброст“, IV степен.[3] През юни 1913 година е помощник-войвода на чета по време на Тиквешкото въстание. Майка му Наца Арсова Пинджурова, която също е дългогодишна деятелка на ВМОРО участва във въстанието и е подложена на жестокости от сърбите.[4][5] След потушаването на въстанието се премества със семейството си в Струмица, която е предадена на България, и работи като учител. През март 1915 г. в Струмица се ражда синът му, а неговият кум Чернопеев, му дава името Страхил. Участва в Първата световна война и загива в Криволашкото сражение на 23 октомври 1915 година.[6][7]
Пинджуровата къща – роден дом на революционерът Димитър Пинджуров, е превърната в музей на Страшо Пинджур.[8]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 305.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
- ↑ Неготино се претворило во пекол, цели фамилии гореле во огнот[неработеща препратка]. в. Утрински весник, 4.08.2007 г.
- ↑ Архивите за Тиквешкото въстание проговарят Архив на оригинала от 2017-09-03 в Wayback Machine.. 15.06.2013. Румен Жерев, E79 News.
- ↑ Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. A1ON Архив на оригинала от 2017-09-03 в Wayback Machine.. 15.10.2015.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
- ↑ Канческа-Милевска во посета на Спомен куќата на Страшо Пинџур // Република Online, 1 декември 2014. Архивиран от оригинала на 2018-01-04. Посетен на 4 януари 2018.