Търновска конституция

Конституция на Княжество България и Царство България от 1879 до 1947 г.
(пренасочване от Търновската конституция)
Тази статия е за конституцията. За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.

Търновска конституция
— отменена —
Корица на Търновската конституция. Източник: ДА „Архиви“
Корица на Търновската конституция. Източник: ДА „Архиви“
Юрисдикция България
Приета отУчредително събрание
Приета на16 април 1879 г.
Отменена на4 декември 1947 г.
Отменена от
Конституция на Народна република България
Търновска конституция в Общомедия

Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 февруари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Първата страница (на руски и на български език). Източник: ДА „Архиви“

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.[1] Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).

Корица на Конституцията от 1911 г. Източник: ДА „Архиви“

С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са разположени върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини.[2] Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.[3]

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.

Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.

На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.

Книжно тяло редактиране

Размерите на книжното тяло на Конституцията са 34/22 cm, теглото е 0,8 kg. Корицата е изработена с червена кожена подвързия, украсена с флорални мотиви от черен лак. На лицевата страна е поставен пластичен позлатен надпис „Конституция на българското княжество“ и „Конституция княжества болгарскаго“. В долната част има надпис: „Търново 1879 г. 16 д. април“. В средата на корицата е поставен пластичен позлатен герб на българската държава, в единия му край е изписано с малки букви „mauer“, което е фирмен знак. Гърбовете на кориците са обшити с бял копринен плат. Листовете с текста са зашити и по дължината е прокарана червена копринена лента. Текстът е разположен в две колони на български и руски език, изписан с черно мастило. На първата страница е написано: „Ръкописал плевенский депутат Георги Яковлевич Кирков“.[4] Печатарската машина на Любен Каравелов, закупена от него през 1871 г. от Сръбската държавна печатница е изложена като централен експонат в музея на Каравелов в Копривщица. На тази машина са отпечатвани вестниците „Свобода“, в. „Независимост“, сп. „Знание“, Ботевите вестници „Знаме“ и „Таралеж“, както и Търновската конституция.[5]

Източници редактиране

  1. Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102
  2. ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3118
  3. Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за единайсети клас. „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 – 687/29.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.
  4. ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3116
  5. Къща музей Любен Каравелов // direkciamuzei.com. Посетен на 6 ноември 2023.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Външни препратки редактиране