Търновска конституция
Тази статия е за конституцията. За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
| Търновска конституция | |
|---|---|
| — отменена — | |
 Корица на Търновската конституция. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Юрисдикция |  България |
| Приета от | Учредително събрание |
| Приета на | 16 април 1879 г. |
| Отменена на | 4 декември 1947 г. |
| Отменена от | |
| Конституция на Народна република България | |
| Търновска конституция в Общомедия | |
Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 февруари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.[1] Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са разположени върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини.[2] Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.[3]
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.
Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.
Книжно тяло редактиране
Размерите на книжното тяло на Конституцията са 34/22 cm, теглото е 0,8 kg. Корицата е изработена с червена кожена подвързия, украсена с флорални мотиви от черен лак. На лицевата страна е поставен пластичен позлатен надпис „Конституция на българското княжество“ и „Конституция княжества болгарскаго“. В долната част има надпис: „Търново 1879 г. 16 д. април“. В средата на корицата е поставен пластичен позлатен герб на българската държава, в единия му край е изписано с малки букви „mauer“, което е фирмен знак. Гърбовете на кориците са обшити с бял копринен плат. Листовете с текста са зашити и по дължината е прокарана червена копринена лента. Текстът е разположен в две колони на български и руски език, изписан с черно мастило. На първата страница е написано: „Ръкописал плевенский депутат Георги Яковлевич Кирков“.[4] Печатарската машина на Любен Каравелов, закупена от него през 1871 г. от Сръбската държавна печатница е изложена като централен експонат в музея на Каравелов в Копривщица. На тази машина са отпечатвани вестниците „Свобода“, в. „Независимост“, сп. „Знание“, Ботевите вестници „Знаме“ и „Таралеж“, както и Търновската конституция.[5]
Източници редактиране
- ↑ Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102
- ↑ ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3118
- ↑ Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за единайсети клас. „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 – 687/29.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.
- ↑ ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3116
- ↑ Къща музей Любен Каравелов // direkciamuzei.com. Посетен на 6 ноември 2023.
Външни препратки редактиране
- Конституционен съд на Република България
- Симеон Радев. Търновската конституция – Из „Строителите на съвременна България“. Том 1
- Политически и икономически идеи в Търновската конституция
- Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция
- Текстът на Търновската конституция със съвременен правопис
- Търновската конституция пред съда на историята в История.bg на БНТ (видео), 15 април 2019
- Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, София, Русчюк, 1879. Посетен на 14 юли 2017.