Либерална партия (радослависти)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.
Либералната партия (наричана още радославистка) е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г. Тя е основната партия в коалицията, управлявала България по време на Първата световна война. С нея е свързан вестник „Народни права“.
| Либерална партия (радослависти) | |
|---|---|
| Основател(и) | Васил Радославов |
| Основана | 1886 г. |
| Разформирована | 1920 г. |
| Предшествана от | Либерална партия |
| Наследена от | Националлиберална партия |
| Седалище | София, Република България |
| Вестник | „Народни права“ |
| Идеология | Либерализъм |
В основата на бъдещата Радославистка партия е групата в старата Либерална партия, оформила се около Васил Радославов след детронирането на княз Александър I Батенберг, която до 1895 г. се нарича Либерален клуб. Тя оглавява коалиционно правителство с Народнолибералната и Младолибералната партия по време на Първата световна война, след неуспеха в която е силно компрометирана, а нейния лидер Васил Радославов напуска страната. През 1920 г. трите партии се обединяват в Националлиберална партия, която съществува до 1930-те, но има второстепенно значение в политическия живот.
Участия в избориРедактиране
ПарламентарниРедактиране
| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1894 | Народно събрание | – | – | 27 / 167
|
| 1899 | Народно събрание | 138 900 | 40,6% | 89 / 169
|
| 1901 | Народно събрание | 15 110 | 5,2% | 5 / 164
|
| 1902 | Народно събрание | 28 260 | 7,0% | 7 / 189
|
| 1903 | Народно събрание | – | – | 9 / 169
|
| 1908 | Народно събрание | 23 304 | 5,0% | 5 / 203
|
| юни 1911 | Велико Народно събрание | 13 010 | 2,3% | 6 / 414
|
| септември 1911 | Народно събрание | 33 320 | 6,6% | 7 / 212
|
| 1913* | Народно събрание | 207 763 | 38,7% | 88 / 204
|
| 1914* | Народно събрание | 345 730 | 45,2% | 126 / 245
|
| 1920* | Народно събрание | 14 469 | 1,6% | 0 / 232
|
- На изборите през 1913 г. и 1914 г. е част от коалицията Либерална концентрация, като от Либералната партия са избрани 58 депутати през 1913 г., а през 1914 г. – 83.
- На изборите през 1920 г. е част от коалиция с Народнолибералната партия на Добри Петков и Младолибералната партия.
Участия в правителстваРедактиране
- Първо правителство на Васил Радославов (28 август 1886 – 10 юли 1887) – коалиция с Народнолиберална партия и представители на Консервативната партия
- Второ правителство на Константин Стоилов (31 май 1894 – 21 декември 1894) – коалиция с Народна партия
- министерство на народното просвещение – Васил Радославов
- минитерство на правосъдието – Васил Радославов, Петър Пешев
- министерво на търговията и земеделието – Димитър Тончев
- Правителство на Димитър Греков (30 януари 1899 – 13 октомври 1899) – коалиция с Народнолиберална партия
- министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
- министерство на финансите – Михаил Тенев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Тончев
- Първо правителство на Тодор Иванчов (13 октомври 1899 — 10 декември 1900) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията — Тодор Иванчов
- министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Димитър Вачов
- министерство на финансите – Михаил Тенев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев
- министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията — Димитър Тончев
- Второ правителство на Тодор Иванчов (10 декември 1900 — 22 януари 1901) — коалиция с Народнолиберална партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Димитър Тончев
- министерство на финансите – Тодор Иванчов
- министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров
- Второ правителство на Васил Радославов (17 юли 1913 — 5 януари 1914) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Петър Пешев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев, Христо Попов
- Трето правителство на Васил Радославов (5 януари 1914 — 21 юни 1918) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Васил Радославов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Васил Радославов, Христо Попов
- министерство на народното просвещение – Петър Пешев
- министерство на правосъдието – Христо Попов
Част от Програма на либералната партия, октомври 1897 г.Редактиране
- Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух.
- Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите.
- Чл.3. Намаление на данъците. Намаление на разходния бюджет на държавата.
- Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения.
- Чл.5. Безплатна медицинска помощ.
- Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава.
- Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминъка.
- Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство.
- Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система.
Видни дейциРедактиране
- Димитър Вачов (1855-1922)
- Тодор Иванчов (1858-1905)
- Петър Пешев (1858-1931)
- Васил Радославов (1854-1929)
- Димитър Тончев (1859-1937)
- Христо Занков (1853-1926)
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]