Квадрат 500, бивша Национална галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Намира се на площад „Александър Невски“ в бившата сграда на Държавната печатница, построена в неокласически стил. Експозицията на музея се помещава в 19 зали на четири етажа. Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и към 2021 г. притежава над 10 000 музейни единици – графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.

Квадрат 500
Художествена галерия в България
National Gallery for Foreign Art Eola.jpg
Част на Националната галерия – бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство
Sofia Center.png
42.6961° с. ш. 23.3344° и. д.
Местоположение в центъра на София
Местоположение София
Площ 3200 m2
Квадрат 500 в Общомедия

На 22 декември 2014 Министерският съвет приема постановление за сливане и преобразуване на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс, а след конкурс през април 2015 за комплекса от сгради с НГЧИ и бившата сграда на Техническия университет (срещу паметника на Васил Левски) е избрано наименованието „Квадрат 500“[1]. С Постановление на Министерски съвет No 156/26.06.2015 г., обнародвано в Държавен вестник № 50/03.07.2015, думите „Национален музеен комплекс – София“ се заменят с „НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ“.

СградаРедактиране

Сградата от 1881-83, в която се помещава галерията, е проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер и първоначално в нея се намирала Държавната печатница. Частично е разрушена при бомбардировките на София по време на Втората световна война и впоследствие е възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, сградата е дело на архитект Никола Николов.[2][3]

ЕкспозицииРедактиране

Разположена е на четири етажа в 19 зали с обща изложбена площ около 3200 кв. метра. Притежава колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания, както и колекцията „Поетична реалност“, с която никой друг музей в света не може да се похвали.

Музейният фонд съдържа около 10 хиляди произведения на живописта, скулптурата, графиката и декоративното и приложното изкуство, включително произведения на Росо Фиорентино, Ян ван Гойен, Никола Питърс Берхем, Исак ван Остаде, Огюст Реноар, Морис Вламинк, Константин Коровин, рисунки на Дюрер, Рембранд, Гоя, Шагал, Пикасо, Миро, Дали, скулптури от Роден и Мештрович.

В колекцията на музея има много произведения на Николай Рьорих, както и произведенията на сина му Святослав. Гордостта на галерията е колекция от картини от XX век, особено френски, включително богата колекция от произведения на художествената група „Поетична реалност“.

Обширна колекция от ориенталско изкуство, която представя африканско изкуство, японски щампи, будистка скулптура в Югоизточна Азия, индийска скулптура и миниатюри.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране