Отваря главното меню

Музей на социалистическото изкуство

музей в София

Музеят на социалистическото изкуство е музей в София, филиал на Националната художествена галерия.

Музей на социалистическото изкуство
Museum of Sozart 21.jpg
Местоположение в София
Тематика Социалистическо изкуство
Основан 19 септември 2011 г.;
преди 8 години
 (2011-09-19)
Работно време
Лятно работно време 10 – 17.30 часа
Зимно работно време 10 – 17.30 часа
Допълнителна информация
Директор Бисера Йосифова
Адрес София 1756, кв. „Изгрев“, ул. Лъчезар Станчев №7
Телефон 00359 2 9021802, 00359 879 834031
Сайт www.nationalartgallerybg.org
Музей на социалистическото изкуство в Общомедия

Това е първата музейна институция в България, предназначена да събира, опазва и представя образци на българското изкуство, създадени през периода 1944 – 1989 г., тематично свързани с епохата на социализма.[1]

Музеят е открит на 19 септември 2011 г. с тържествена церемония, на която присъстват премиерът Бойко Борисов, вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, кметът на София Йорданка Фандъкова, депутати и други официални лица. Свещеникът Ангел Ангелов от православния храм „Света София“ отслужва празничен водосвет.[2]

Музеен комплексРедактиране

Музейният комплекс се състои от парк, изложбена зала и видеозала.

Паркът е с площ от 7 500 m². В него са изложени 77 произведения на монументалната скулптура, предимно статуи и бюстове на известни български и съветски комунисти – Георги Димитров, Димитър Благоев, Васил Коларов, Владимир Ленин, Цвятко Радойнов и други социалистически деятели. Има и паметник на Тодор Живков. Останалите статуи са типични образци на социалистическия реализъм – партизани, червеноармейци, работници и кооператори.

Изложбената зала има площ от 550 m². В нея са представени 60 живописни творби и 25 произведения на кавалетната пластика.

Във видеозалата се прожектират документални филми от епохата на социализма в България. До нея има и магазин, в който се продават сувенири – автентични предмети от епохата и съвременни артефакти.

Петолъчка от Партийния домРедактиране

Вдясно от входа в парка на музея е побита оригиналната червена петолъчка – символ на социализма и комунизма в Народна република България, която от 1954 до 1984 година се извисява над Партийния дом в центъра на София.

С решение №648 от 25 юли 1984 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом, по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Реализацията започва с преписка до другаря Кручин от ЦК на КПСС. Покупката, доставката и монтажа на новата рубинена звезда са осъществени от българската външнотърговска организация Техноимпортекспорт.

Звезда №2 е от синтетичен рубин. Според проектните оценки на съветските специалисти, рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, опорната ѝ част (шпилът) – 2 м, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Звездата е произведена с диаметър 2,5 метра, защото условието е да бъде по-малка от съветската. Българският проектант е архитект проф. Иван Иванчев. Максималната дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешността трябва да има източник на светлина с мощност от 5000 вата, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички фасети на рубина. Това става с обемен рефрактор от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Звездата е предвидена за експлоатация при температура на околната среда от -27,5 0С до +37,4 0С.

Златното покритие на рубинената звезда е направено в завод „Комуна“, Сопот, България. Оборудването е внесено от Съветския съюз. Ноу-хауто, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в СССР, са изчислени на 573 246 преводни рубли. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи.[3]

Звезда №2 е свалена от Партийния дом с решение на 39-тия конгрес на Българската социалистическа партия. Асен Панайотов, който тогава е заместник-завеждащ на отдел „Финансово-стопански“ в БСП, си спомня:

Свалихме я за 3 мин. към 9 ч. на 4 октомври 1990 г. Хеликоптер я отнесе в полето на Долни Богров. В 5 ч. на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на Тодор Живков. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в Българската народна банка. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото беше многослойно, техническо, никакъв рубин не е това. То също бе махнато. Арматурата остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо.

Други отдели и учрежденияРедактиране

Обществено мнениеРедактиране

Много от статуите, бюстовете и барелефите са направени от мед, бронз и други сплави на ценни метали. Въпреки това те не са претопени, а грижовно съхранявани повече от 20 години – от Десетоноемврийския пленум до 2011 г., когато са събрани в музея. Освен тях, в България и до днес стоят над 400 руски паметници, сред които има немалко съветски – Альоша, Паметникът на Съветската армия и други.

Десните политически партии в България остро реагират срещу създаването на музея. На 20 септември 2010 г. СДС излиза с декларация по повод откриването на музея, в която се казва:

Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята.[4]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Министерство на културата на Република България. На 19 септември в 11.00 ч. ще бъде официалното откриване на новия музей на социалистическото изкуство в София. // 17.09.2011. Посетен на 24 януари 2012.
  2. Николов, Димитър. Бойко се диви пред „ТКЗС“ в соц музея. // в. Новинар, 19.09.2011. Посетен на 09.06.2015.
  3. Мила Вачева. Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда. // вестник „24 часа“. 04.10.2010. Посетен на 24 януари 2012.
  4. Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята. // Официален сайт на СДС, 20 септември 2011. Посетен на 7 февруари 2012.

Цитирани изданияРедактиране

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монулентальное искуство Болгарии. Издателство "София-прес", София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.