Небрегово
Небрегово (изписване до 1945 година Небрѣгово; на македонска литературна норма: Небрегово) е село в община Долнени на Северна Македония.
|
Небрегово Небрегово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Родната къща на Блаже Конески |
|
  Небрегово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 725 m |
| Население | 156 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Небрегово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна.
ИсторияРедактиране
В XIX век Небрегово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1882 година.[1] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Небрегово (Nebregovo) е посочено като село с 40 домакинства, със 166 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Небрѣгово е населявано от 522 жители българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Небрягово има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Небрегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1970 година е изграден Небреговският манастир „Свети Йоан Кръстител“.[6]
Според преброяването от 2002 година Небрегово има 156 жители македонци.[7]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Небрегово
Блаже Конески (1921 – 1993), югославски филолог, създател на македонския книжовен език
Георги Нешков (Гьорче, Герчо, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[8]
Глигор Соколов (1870 – 1910), сърбомански войвода
БележкиРедактиране
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Небрегово. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 493 и 865.
- ↑ Манастир „Свети Јован Крстител“, село Небрегово. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 493.