Невена Стефанова

Невена Стефанова
	Невена Стефанова
българска поетеса и преводач
Родена	20 февруари 1923 г. София, Царство България
Починала	23 април 2012 г. (89 г.)
Националност	България
Учила в	Национална художествена академия
Работила	журналист, писател
Семейство
Баща	Борис Светлинов
Съпруг	Михаил Величков (1945 – 1993)

Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.

Биография и творчество

Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак^[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993). Отива в Унгария, за да изучава унгарски език и да превежда унгарска поезия (1949 – 1951).^[2]

През 1952 и между 1960 – 1963 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 1959 година – в списание „Жената днес“.^[3]

Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:

1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 954-9943-76-3)

Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.^[4] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.^[5] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН център.^[3]