Невена Стефанова

българска поетеса и преводач

Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.

Невена Стефанова
българска поетеса и преводач
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Професия журналист, писател
Семейство
Баща Борис Светлинов
Съпруг Михаил Величков (1945 – 1993)

Биография и творчествоРедактиране

Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност живопис в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993).

През 1952 и между 1960 – 63 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 59 година – в списание „Жената днес“.[2]

Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:

  • 1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
  • 1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
  • 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
  • 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
  • 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
  • 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
  • 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
  • 1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
  • 1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
  • 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
  • 1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
  • 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
  • 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
  • 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
  • 1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
  • 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
  • 1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
  • 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
  • 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
  • 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
  • 1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
  • 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
  • 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
  • 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
  • 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
  • 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 9549943763)

Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[3] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[4] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН-център.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Гено
(1738 - 1807)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Кръсте Попгенов
(1778 - 1839)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стефан (Тео) Попкръстев
(1804 - 1868)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Богданов
 
 
 
 
 
Никола Попстефанов
(1837 - 1895)
 
Мария Хаджизафирова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
 
Георги Богданов
(1879 - 1939)
 
Роксандра Богданова
(1871 - ?)
 
Илия Стефанов
(1866 - ?)
 
Евтимия Станишева
(1873 - 1936)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Стефанов
(1891 - 1915)
 
Борис Светлинов
(1896 - 1954)
 
 
 
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Стефанова
(1923 - 2012)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране