Нейко Азманов

български учител и лесовъд

Нейко Петров Азманов е виден копривщенски учител и общественик. Извършва първите залесявания с борови фиданки в околностите на града, с което се поставя началото на първото в България Дружество за залесяване.

Нейко Азманов
български учител и лесовъд
Роден
Починал
Работил вСредно училище „Любен Каравелов“

В годините след Освобождението, окръжните училищни инспектори в България получават указания от Министерството на народното просвещение да започнат да откриват малки разсадници, в които учениците да заселяват отбрани семена от горски и овощни видове, за да се научат да произвеждат фиданки, които да засаждат в района. Нейко Азманов търси съдействие от училищния инспектор Достоевски, който през пролетта на 1901 г., му изпраща 2 сандъка с около 2000 иглолистни фиданки от Боровец.[1]

Азманов веднага ги засажда върху место близо до училището в Копривщица и ги загражда за да бъдат предпазени. Фиданките израстват в учредения разсадник, а през 1904 година под ръководството на Азманов биват извадени и пренесени за засаждане в местностите „Свети Никола“ и „Войводенец“.[1]

Нейко Азманов е закрилник на създадените култури и запазените в недостъпните местности хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на големите букови гори на връх Богдан и в местността Гърми дол през 50-години на XX век.[1]

Други дейностиРедактиране

Нейко Азманов е активен деятел на читалищното дело в Копривщица. Взима участие като актьор в театралните постановки на читалищният самодеен театър. Заедно с Евтимий Сапунджиев, Анна Каменова, Филип Палавеев и Петко Будинов са сред инициаторите на учредяването на Общия копривщенски музей към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейната експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков. През 1926 г. той е председател на комитета „20-ти април 1876“, организирал честването на петдесет години от Априлското въстание и е един от инициатотите за построяването на Мавзолея костница в чест на Априлци.[2]

По инициатива на Нейко Азманов се слага началото на честването на годишнините от смъртта на Георги Бенковски край Рибарица, Тетевенско.[1][2]

СемействоРедактиране

Елена Никитова, 14 август 1890 – 1 юни 1972

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Sobstvenik.com. 110 години от залесяването в Копривщица. Посетен на 1 февруари 2022
  2. а б Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 174 – 176. ISBN 978-619-7249-17-0