Димитър Азманов

български офицер

Димитър Петров Азманов е български офицер (полковник) и военен историк.

Димитър Азманов
български офицер
Званиеполковник
Години на службаот 1894
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиартилерия
Командвания12 пехотен полк
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1973 г. (93 г.)
РодстваНейко Азманов

Той е началник-щаб на 12 пехотна дивизия по време на Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12 пехотен балкански полк по време на Първата световна война (1915 – 1918). По-малък брат е на Нейко Азманов.[1]

Биография

редактиране

Димитър Азманов е роден на 26 август 1879 година в Стара Загора. На 2 септември 1894 година постъпва във Военното училище в София, което завършва с 19 випуск през септември 1898 година, след което е зачислен в 6 артилерийски полк. През 1899 е произведен в чин подпоручик. През 1906 година, като поручик от 8 артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, която завършва през 1909 година.[2] През 1911 година преподава във Военното училище. През 1910-1911 година заедно с Александър Ганчев публикува сборника „Тактически задачи“, който се определя като пръв по своя вид в България и предизвиква интерес във военните среди.[3]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

По време на Балканската (1912 – 1913) капитан Азманов е началник-щаб на Трета бригада на 9 пехотна дивизия, а по-късно - началник на щаба на Северния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин.[4]

По време на Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 12 пехотна дивизия. След войната служи и като военен аташе в Белград.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

В Първата световна война (1915 – 1918) Димитър Азманов е офицер за специални поръчки при Щаба на Първа армия, командир на дружина в 16 пехотен полк, военен аташе в Цариград, началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия, командир на 30 шейновски пехотен полк, след което - командир на 12 пехотен балкански полк.

Военни звания

редактиране

Библиография

редактиране
  • Азманов, Д., „Победители (1913 – 1933)“, София, 1933, Армейски военно-издателски фонд
  • Азманов, Д., „Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война“, София, 2000, Военно издателство, ISBN 954-509-120-7
  • Азманов, Д., „Моята епоха: 1878 – 1919.“, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-133-9
  1. Полковник Димитър Азманов // geni.com. Посетен на 9 януари 2024.
  2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 36
  3. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 85-86.
  4. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 108, 115.

Източници

редактиране