Димитър Азманов
Димитър Петров Азманов е български офицер (полковник) и военен историк.
| Димитър Азманов | |
| български офицер | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Години на служба | от 1894 |
| Служи на |  България |
| Род войски | артилерия |
| Командвания | 12-и пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1973 г.
|
| Родства | Нейко Азманов |
Той е началник-щаб на 12-а пехотна дивизия по време на Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12-и пехотен балкански полк по време на Първата световна война (1915 – 1918). По-малък брат е на Нейко Азманов.[1]
Биография
редактиранеДимитър Азманов е роден на 26 август 1879 година в Стара Загора. На 2 септември 1894 година постъпва във Военното училище в София, което завършва с 19-и випуск през септември 1898 година, след което е зачислен в 6-и артилерийски полк. През 1899 е произведен в чин подпоручик. През 1906 година, като поручик от 8-и артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, която завършва през 1909 година.[2] През 1911 година преподава във Военното училище. През 1910-1911 година заедно с Александър Ганчев публикува сборника „Тактически задачи“, който се определя като пръв по своя вид в България и предизвиква интерес във военните среди.[3]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПо време на Балканската (1912 – 1913) капитан Азманов е началник-щаб на Трета бригада на 9-а пехотна дивизия, а по-късно - началник на щаба на Северния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин.[4]
По време на Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 12-а пехотна дивизия. След войната служи и като военен аташе в Белград.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеВ Първата световна война (1915 – 1918) Димитър Азманов е офицер за специални поръчки при Щаба на Първа армия, командир на дружина в 16-и пехотен полк, военен аташе в Цариград, началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия, командир на 30-и шейновски пехотен полк, след което - командир на 12-и пехотен балкански полк.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1899)
- Поручик (1903)
- Капитан (15 август 1907)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (30 май 1916)
- Полковник (30 май 1918)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие
Библиография
редактиране- Азманов, Д., „Победители (1913 – 1933)“, София, 1933, Армейски военно-издателски фонд
- Азманов, Д., „Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война“, София, 2000, Военно издателство, ISBN 954-509-120-7
- Азманов, Д., „Моята епоха: 1878 – 1919.“, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-133-9
Бележки
редактиране- ↑ Полковник Димитър Азманов // geni.com. Посетен на 9 януари 2024.
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 36
- ↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 85-86.
- ↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 108, 115.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
