Войводенец (местност)
Тази статия е за местността, чешмата и туристическата спалня „Войводенец“ в Копривщица. За селото в Хасковска област, вижте Войводенец.
Местността Войводенец е мястото в Копривщица, на което се провеждат редица културни, етнографски и туристически изяви, като най-впечатляващото от тях е Националният събор на българското народно творчество.[1] Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години и е насочен към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи, включително лечебни практики). Провежда се без участието на професионални изпълнители. Изпълняват самодейни състави от всички фолклорни области на страната, както и гостуващи групи от различни точки на света.
| Войводенец | |
|---|---|
 Поляните на Войводенец | |
| Общи данни | |
| Местоположение | Копривщица |
За целите на това събитие са изградени седем естради и временни комуникации за нуждите на огромното число посетители. Местността се намира на север от града, в околностите на връх „Свети Димитър“. До там води асфалтиран път,[2] наречен на един от инициаторите му, професорът-фолклорист Райна Кацарова – Кукудова.
Чешма „Войводенец“ Редактиране
Изворът е един от значителните по количество крайпътни чешми. Намира се на приблизително 400 м., северно от града, по пътя водещ към гара Копривщица и София, южно в подножието на вр. Свети Димитър и мястото на провеждане на Националния събор. На това място още от стари времена се е намирала чешма с това име. За този източник е полагал грижи протойерей Михаил Маджаров (1784 – 1869) от църквата Успение Богородично. В негова памет през 1932 г., неговия признателан внук, носещ името му – Михаил Маджаров (1854 – 1944) прави цялостно обновяване на постройката. Той съгражда изцяло нова фасада, запазена през годините и до сега.[3]
Състоящата се от 24 каменни блока, чешма е направена с размери 90 см. височина и 420 см. ширина. Спесифичната, специална подредба на каменните блокове се налага, защото те служат за подпорна стена на брега, което довежда до нейното издължаване. Тези камъни са разположени симетрично от двете страни на самия извор. Кръглото каменно корито е разположено ниско, под равнището на шосето и е снабдено със собствена дренажна система. Чучурът е разположен на около 20 см. над коритото, а метална шина го свързва с камъните за устойчивост. Най-горничт ред е поставен леко изпъкнал спрямо останалите и образува нещо като корниз, като по този начин се превръща в своеобразна стреха, с което предпазва чешмата от прииждащи мътни води, по врема на по-интензивен валеж. Поставената в плитка ниша, паметна плоча е по средата на предпоследния отдолу нагоре ред камъни. Направена е от сивозелен, полиран гранит.[3]
Туристическа спалня „Войводенец“ Редактиране
Туристическата спалня се помещава в преустроената за тази цел Пранджева къща. Къщата е реставрирана, като е съхранена нейната възрожденска архитектура.[4] Намира се в Архитектурно-исторически резерват „Копривщица“. Гостите имат на разположение 32 места в легловата си база, кухня, механа, паркинг, барбекю, камина, кухня и хладилник. Санитарните възли са общи, разположени на всеки етаж. Спалнята се отоплява с локално парно отопление и се намира на улица „Векилова“ № 2,[5] недалеч от историческия площад „20-ти Април“, срещуполозно на Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“.
Туристическа спалня „Войводенец“ е част от движението „Покорител на 10-те планински първенци в България“.[6]
В по-далечно минало Редактиране
Местността Войводенец е залесена в продължение на дванадесет години на пет етапа в периода от 1926 до 1938 г. от ентусиастите на местното Дружество за залесяване.[7] Тук, на поляните са се провеждали традиционни вечерни игри и хора.[8]
Вижте също Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Vestnikregion.com. Копривщенец от Кърджали възстанови чешма в родния си град. Посетен на 1 октомври 2021
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. По хайдушките пътеки. Посетен на 1 октомври 2021
- ↑ а б Василев, Иван. Чешмите на Копривщица. София, Богиана, 2009. ISBN 9789546760784. с. 79 – 80.
- ↑ Туристическа спалня „Войводенец“. // btsbg.org. Посетен на 18 август 2023.
- ↑ Туристическа спалня „Войводенец“. // framar.bg, 19 май 2019. Посетен на 18 август 2023.
- ↑ Туристическа спалня „Войводенец“ в Копривщица.... // btvnovinite.bg. Посетен на 20 август 2023.
- ↑ Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година. // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 83. ISSN 0323 – 9748
- ↑ Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. І. Близки околности – добри за разходка. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.