Анна Каменова
Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Стайнова (Маджарова) – българска писателка и преводач.
| Анна Каменова | |
|---|---|
 Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Родена | 31 декември 1894 г. |
| Починала | 1 август 1982 г. |
| Националност |  България |
| Жанр | разказ, повест, роман, очерк, есе, пътепис |
| Известни творби | „Харитининият грях“, „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“ |
| Съпруг | Петко Стайнов |
| Анна Каменова в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род. Бабата на Анна е по-голяма сестра на Георги Бенковски.[1] Брат ѝ Георги Маджаров е кмет на София от юни до ноември 1925 година.
Получава добро образование, а по време на престоя си в Англия и Русия, където баща ѝ е посланик, усъвършенства чуждите езици.[2] Записва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова става съпруга на юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. През 1924 г. художникът Иван Милев рисува неин портрет, а през 1925 година украсява къщата на Стайнови в Казанлък със стенописи.[1]
По време на бомбардировките на София загиват родителите ѝ, племенника ѝ Петко Войников и съпругата му, и тя поема заедно със съпруга си грижите за техните две дъщери.[2]
Дълги години в къщата на Михаил Маджаров в Копривщица живеят и се грижат за нея Анна Каменова, професор Петко Стайнов и Петър Петров.
Умира на 1 август 1982 г.
ТворчествоРедактиране
Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ѝ.[1]
Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 1929) на в. „Свободна реч“. Член на Секретариата на Съюза на българските писатели (от 1930). Член на българския ПЕН-клуб (от 1930), секретар (1932 –1934, 1938 – 1941) и председател на клуба (1967 – 1971). През 20-те и 30-те години сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.
Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Други книги, написани от нея, са „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“.[3]
Превежда на български език книгите „Чичо Томовата колиба“ (1956) и „Вълшебникът от Оз“ (1967).
ГалерияРедактиране
Кореспонденция на Анна Каменова
Източник: ДАА
БиблиографияРедактиране
- Копривщенката. Копривщица: Женско благотворително д-во Благовещение, 1929
- Хуморът на безхуморните. София, 1929
- Харитининият грях. Роман. София, 1930
- Градътъ е сѫщиятъ. София, Придворна печатница, 1933
- С Мариела на път. София, 1935
- Октомври 1935 година. София, 1936
- Леди Мария О’Кейси. София, Печ. Едисон, 1937
- Пет момичета. Роман. София: Хемус, 1938
- Близо до София. Роман. София, Български писател, 1957
- Индия. Пътепис. София, НС ОФ, 1962
- Индия, която видяхме и обикнахме. Пътепис. В съавторство с Петко Стайнов. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
- Копривщица. Исторически очерк. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
- Владко в Индия. Повест. Худ. Иван Гонгалов. София, Народна младеж, 1963
- Владко в Индия. Повест. София, Народна младеж, 1972
- Неповторимото: Избрани произведения. София, Български писател, 1974
- Къто, Кото и Куто. Разкази за деца. Худ. Мира Йовчева. София, Народна младеж, 1975
- Така каза Бенковски. Повест за юноши. Худ. Любомир Янев. София, Български писател, 1978
- Часовник без стрелки. Разкази. София, Български писател, 1980
- Неочаквано пътуване. Приказка. Худ. Любен Диманов. София, Български художник, 1982
- Напиши за този род – мемоарен разказ, съст. Петър Петров. София, Весела Люцканова, 1995
- Преводи
- Франк Баум. Вълшебникът от Оз. Приказна повест. Превод Анна Каменова. Худ. Любен Зидаров. София: Нар. младеж, 1967
- Хариет Бичер Стоу. Чичо Томовата колиба. Превод Анна Каменова. София: Нар. младеж, 1956
За неяРедактиране
- Албена Вачева. „Защо сте тъй далечни, странници блестящи...“: Анна Каменова (1894 – 1972)“, електронно списание LiterNet, 19 ноември 2010, № 11 (132). – Ориг. в: „Неканоничната българска литература“. Т. 2. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2010, с.160 – 184.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Йосифова, Бисера. Иван Милев рисува портрет на племенницата на Бенковски. // 24 часа. 28 февруари 2013. Посетен на 29 юни 2017.
- ↑ а б Бонева, Габриела. Писателката, загубила цялото си семейство при бомбардировките над София. // bulgarianhistory.org. Посетен на 13 януари 2023.
- ↑ Анна Каменова в Литернет
