Анна Каменова

българска писателка

Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Стайнова (Маджарова) – българска писателка и преводач.

Анна Каменова
Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родена 31 декември 1894 г.
Починала 1 август 1982 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, повест, роман, очерк, есе, пътепис
Известни творби „Харитининият грях“, „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“
Съпруг Петко Стайнов
Анна Каменова в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род. Бабата на Анна е по-голяма сестра на Георги Бенковски.[1] Брат ѝ Георги Маджаров е кмет на София от юни до ноември 1925 година.

Записва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова става съпруга на юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. През 1924 г. художникът Иван Милев рисува неин портрет, а през 1925 година украсява къщата на Стайнови в Казанлък със стенописи.[1]

Умира на 1 август 1982 г.

ТворчествоРедактиране

 
Портрет на Анна Каменова от Иван Милев, 1924 г.

Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ѝ.[1]

 
Групова снимка на сътрудниците на Златорог. Анна Каменова е седнала на стол на втория ред, втората от дясно наляво

Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 29) на в. „Свободна реч“. Член на Секретариата на Съюза на българските писатели (от 1930). Член на българския ПЕН-клуб (от 1930), секретар (1932-34, 1938-41) и председател на клуба (1967 – 71). През 1920-те и 1930-те години сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.

Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Други книги, написани от нея, са: „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“.[2]

Превежда на български език детските книги Чичо Томовата колиба (1956) и Вълшебникът от Оз (1967).

ГалерияРедактиране

  • Кореспонденция на Анна Каменова

  • Източник: ДАА

БиблиографияРедактиране

  • Копривщенката. Копривщица: Женско благотворително д-во Благовещение, 1929
  • Хуморът на безхуморните. София, 1929
  • Харитининият грях. Роман. София, 1930
  • Градътъ е сѫщиятъ. София, Придворна печатница, 1933
  • С Мариела на път. София, 1935
  • Октомври 1935 година. София, 1936
  • Леди Мария О’Кейси. София, Печ. Едисон, 1937
  • Пет момичета. Роман. София: Хемус, 1938
  • Близо до София. Роман. София, Български писател, 1957
  • Индия. Пътепис. София, НС ОФ, 1962
  • Индия, която видяхме и обикнахме. Пътепис. В съавторство с Петко Стайнов. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
  • Копривщица. Исторически очерк. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963
  • Владко в Индия. Повест. Худ. Иван Гонгалов. София, Народна младеж, 1963
    • Владко в Индия. Повест. София, Народна младеж, 1972
  • Неповторимото: Избрани произведения. София, Български писател, 1974
  • Къто, Кото и Куто. Разкази за деца. Худ. Мира Йовчева. София, Народна младеж, 1975
  • Така каза Бенковски. Повест за юноши. Худ. Любомир Янев. София, Български писател, 1978
  • Часовник без стрелки. Разкази. София, Български писател, 1980
  • Неочаквано пътуване. Приказка. Худ. Любен Диманов. София, Български художник, 1982
  • Напиши за този род – мемоарен разказ, съст. Петър Петров. София, Весела Люцканова, 1995
Преводи

За неяРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в Йосифова, Бисера. Иван Милев рисува портрет на племенницата на Бенковски. // 24 часа. 28 февруари 2013. Посетен на 29 юни 2017.
  2. ↑ Анна Каменова в Литернет

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Каменова&oldid=10526822“.