Стратоники
- Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
Стратоники или Ѝзвор (на гръцки: Στρατονίκη или Стратоники, до 1924 година Ίσβορο, Исворо, катаревуса Ίσβορον, Исворон[1]) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, със 750 жители (2001).
| Стратоники Στρατονίκη | |
|---|---|
  Стратоники  Стратоники  Стратоники | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 455 m |
| Население | 561 души (2011 г.) |
География редактиране
Извор е село в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 75 километра източно от град Солун, с гледка към Йерисовския залив и полуостров Света гора.[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика (където по-късно възниква село Извор) е пославянчена. През ХV-ХVІ век Извор е едно от рударските селища в района на Сидерокапса. Жителите му са християни, както следва:
| Население през ХV-ХVІ век според османски регистри | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1478 | 1519 | 1527 | 1568 | ||||
| Махала Поп Йован | 79 ханета, 22 неженени и 4 вдовици | 142 ханета, 47 неженени и 5 вдовици | |||||
| Махала Поп Радослав | 61 ханета, 11 неженени и 2 вдовици | 73 ханета, 31 неженени | |||||
| Махала Поп Димитри | 46 ханета, 9 неженени и 5 вдовици | 77 ханета, 19 неженени | |||||
| Общо в Извор | 164 ханета и 8 вдовици | 167 ханета, 16 неженении 13 вдовици | 186 ханета, 42 неженени и 11 вдовици | 292 ханета, 97 неженени и 5 вдовици | |||
Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово.[3]
В началото на ХVІІ век Хилендарският манастир притежава няколко къщи, магазини, лозя и ливади в Изборос на стойност над 20 000 акчета. До 1640 година манастирът купува още ливади край селото.[4]
В XVII век в Извор е преместен от Йерисос центърът на Йерисовската епархия, където остава до XIX век, когато след Гръцкото въстание от 1821 година е преместен в Леригово. Френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери споменава Изворския епископ. В Стратоники все още има местност, която се нарича Деспотико.[5] През ХVІІ век рударството в района започва да запада. По това време в Извор живеят и мюсюлмани. В 1743 година броят на миньорите в селото е 184 души.[6]
Английският учен и дипломат Уилям Лийк, който в началото на ХІХ век посещава района, пише, че Низворо се състои от 300-400 къщи, разделени на две почти еднакви махали, гръцка и турска, разположени на половин миля една от друга. Начело на гръцката махала е епископът на Ерисос, а на турската - Рустем ага, който е ръководител на сребърните мини.[7]
Българският език се запазва в района до края на XIX век. Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Извор и съседното Ново село все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[8]
Църквата „Свети Николай“ в Извор е от 1812 година.[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Исворос (Isvoros), Йерисовска епархия, живеят 720 гърци.[10] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Извор като българско селище с три мраморни църкви и училище.[11]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Извор живеят 500 жители гърци християни.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор има 530 гърци.[13]
В Гърция редактиране
В 1912 година, по време на Балканската война, в Извор влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година то е прекръстено на Стратоники.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаджи Кури[14] | Χατζή Κουρί | Дасаки | Δασάκι[15] | възвишение на ЮЗ от Стратоники и на Ю от Стагира (Казанджи махала)[14] |
| Зепко[14] | Ζέπκο | Кладеро | Κλαδερό[15] | местност на СИ от Стратоники и на С от Стратони на морския бряг,[14] в която е разкрита Зепкоската базилика[16] |
| Пунда[14] или Буда | Μπούντα | Рахони | Ραχώνι[15] | нос на СИ от Стратони[14] |
| Кури[14] | Κουρί | Дасаки | Δασάκι[15] | местност на морския бряг на Ю от Стратони[14] |
Личности редактиране
- Родени в Стратоники
Атанасиос Стагиритис (около 1780 – около 1840), гръцки учен- Димитриос Стагиритис (? - 1837), гръцки революционер и политик
- Николаос Стагиритис (1802 - 1891), гръцки революционер и политик
- Починали в Стратоники
- Евлогий Курилас (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Στρατονίκη // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.
- ↑ Fotić, Aleksandar. Adaptation and Survival: Hilandar in the Ottoman Empire (15th-17th Centuries), Hilandar Monastery, ed. by G. Subotić, Belgrade: SASA 1998, 91-102 p. 102.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
- ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 86.
- ↑ Leake, William M. Travels in Northern Greece, vol. 3, London, 1835, p. 160.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 114 – 115. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/521/7-1-1981 - ΦΕΚ 51/Β/28-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-28. Посетен на 8 ноември 2014. (на гръцки)