Отваря главното меню

Николай Христофорович Палаузов (също понякога и като Никола Палаузов[1]) е български възрожденец, общественик и просветен деец. Спомагателен член от 1869 г. и почетен член от 1884 г. на Българското книжовно дружество (днес БАН).

Николай Палаузов
български възрожденец

Роден
Починал
2 март 1899 г. (77 г.)

Образование Ришельовски лицей
Николай Палаузов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 9 май 1819 г. в Габрово. Начално образование получава в родното си място при килийния учител даскал Калинича.

В началото на 1830-те години e бил извикан от своя чичо Николай Степанович Палаузов в Одеса и след предварителна подготовка постъпва в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовския лицей в Одеса през 1842 г., а след дипломирането си е сред първите българи, завършили руско висше училище.

На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899). Става служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.[2]

Принос за развитие на българското образованиеРедактиране

През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското училище).

През лятото на 1853 година Палаузов изпраща до командващия Дунавската армия Михаил Горчаков записка, озаглавено „За сегашното положение на българите в Европейска Турция“. В нея той критикува руската политика след Одринския договор от 1829 година като пагубна за руското влияние сред българите и призовава за изпращане на руски емисари в България. Те трябва да подготвят масово въстание, което да съпътства предстоящото руско настъпление на Балканите.[3]

През 1854 г. е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.

През 1861 г. става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.

През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник.

Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.

Други заслугиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. 110 години от смъртта на Никола Палаузов, calendar.dir.bg
  2. Палаузов, Николай Христофорович. // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907..
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 237-241.

ИзточнициРедактиране

  • Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 412,465,467,485,621,665,677,730-737
  • Антонова Цв., "Николай Христофорович Палаузов", сп.БАН, бр.1/1972 г.
  • Каролев Р., "Николай Христофорович Палаузов – черти из политическата му деятелност", БКД, кн.61/1900, с.166-198
  • Томова Д., "Из документалното наследство на Николай Хр. Палаузов", Библиотекар, бр.12/1981 г.
  • Енциклопедия България, т.5, С.1986, с.33