Николай Терзийски
Николай Йорданов Терзийски е български писател и журналист.
Николай Терзийски | |
български писател и журналист | |
Николай Терзийски във Варна (2017) | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет Софийски университет |
Работил | журналист |
Литература | |
Период | 2017 – |
Жанрове | роман, разказ |
Известни творби | Отлъчване (2017) Звезди под клепачите (2022) |
Награди | „Южна пролет“ (2018) „Христо Г. Данов“ (2023) Първа награда за кратък разказ „Под върха“ 2018 за „Божествената иглика“ |
Биография
редактиранеРоден е през 1983 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г., две години по-късно получава магистърска степен от Философския факултет на университета.
От началото на 2003 г. работи като журналист в продуцентска компания Седем-осми. От ноември 2019 г. е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия 7/8 ТВ и втори водещ на рубриката „Ex Libris“, в която гостуват някои от най-популярните съвременни български писатели.
През 2014 г. създава интернет блога Терзилъци, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги.
Творчество
редактиранеДебютният му роман „Отлъчване“ излиза на книжния пазар през юни 2017 г. Избран е от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 г.[1]
„Отлъчване“ печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018. Романът е и в краткия списък на номинациите за наградите „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „дебют“.
През март 2019 г. излиза вторият му роман, озаглавен „Хроники на неведомото“. Той е сред шестте книги, номинирани за „Роман на годината 2020“ – Националната литературна награда на Национален дарителски фонд „13 века България“. Романът има номинация и за Годишните награди на Портал Култура – в раздел „Проза“.
През март 2022 г. излиза третият роман на Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“. С тази книга Николай Терзийски печели „Национална награда Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ – за принос в националната книжовна култура. Освен това романът получава номинации за наградите:
- „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „проза“;
- „Хеликон“ за нова българска художествена проза;
- „Роман на годината 2023“ – на Национален дарителски фонд „13 века България“;
- „Елиас Канети“ 2023 за белетристика;
- предложения за българска номинация за Награда за литература на Европейския съюз 2024 - кратък списък.
Текстове и разкази на Николай Терзийски са публикувани в редица сборници, списания и антологии, сред които:
- „Съвременник“ (разказът „Божествената иглика“)
- „Страница“ (откъсът „Змията, огледалото и утробата“ и разказът „Babylonschnaps“)
- „Нашата Коледа“, сборник с коледни истории (разказът „Gun Girl“)
- Алманах „Огоста 2021“ (разказът „Лаптопът на дядо Дончо“)
- „Весела книга за Софийския университет“, документален сборник (споменът „Човекът, от когото научих всичко, което не знам“)
- „Любовта за напреднали“, антология на Светлозар Желев (откъсът „Песен, дума и свят“)
- „Спектър на земните звуци“, антология на лауреатите на конкурса „Южна пролет“ (разказът „Художникът“)
- „Нашата Коледа 2“, сборник с коледни истории (разказът „Пътят, който свети хиляди години“)
Библиография
редактиране- Отлъчване, Пловдив: „Жанет 45“, 2017. ISBN 978-619-186-341-9[2]
- Хроники на неведомото, Пловдив: „Жанет 45“, 2019. ISBN 978-619-186-487-4
- Звезди под клепачите, Пловдив: „Жанет 45“, 2022. ISBN 978-619-186-705-9
Източници
редактиране- ↑ Екипът на „Аз чета“ избира най-важните книги от 2017 г., Аз чета, 1 януари 2018 г.
- ↑ Виолета Тончева, „Отлъчване“ като исторически и литературен знак, Портал Култура, 10 август 2017 г.
Външни препратки
редактиране- Николай Терзийски: Обичта може да те направи безсмъртен, интервю на Ана Клисарска, Жената днес, 6 декември 2017 г.
- Николай Терзийски: „Отлъчване“ се роди от въпросите „Кой съм аз?“ и „Защо съм тук?“, интервю на Диляна Денева, Аз чета, 1 март 2018