Николай Христов
Николай Кирилов Христов е български юрист и общественик, деец на Македонската организация. Брат на големия български оперен певец Борис Христов, оказал голямо влияние за насочването му по пътя на музиката. Репресиран след Деветосептемврийския преврат.
| Николай Христов | |
|---|---|
| български юрист и общественик | |
 | |
| Роден |
1907 г.
|
| Починал | 1954 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Кирил Христов Совичанов |
| Братя/сестри | Борис Христов |
БиографияРедактиране
Роден е в 1907 година[1] в семейството на Райна Тодорова Попиванова и Кирил Христов Совичанов. Баща му е от българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Николай по бащина линия, Христо Совичанов – Псалта, участва в революционните борби, касиер е на Битолския революционен окръг[2] и великолепен певец;[3][4] и трите му деца – Кирил, Георги и Олга, имат певчески дар. Майката на Николай и Борис Христови Райна е софиянка по баща и прилепчанка по майка, с дядо самоук цигулар и певец.[3]
Николай още от детството си е „приятел и най-сигурна опора“ на по-малкия си със седем години брат, по думите на баща им, който разказва: „Между тях нямаше дрязги и съперничество. За Борко батко му беше авторитет и пример за подражание за всичко. От него той се учеше на вкус към музиката, към литературата“.[5]
Николай Христов завършва право и работи като адвокат в София. Деец е на Македонската организация.[6] Пее и композира, има голяма музикална култура.[4][7] В семейството на Кирил Христов смятат, че той е големият певец, но въпреки прекрасния си глас и музикалност остава на юридическото поприще.[5][8]
Николай Христов съветва брат му Борис, записал и завършил също право под давление на майка си, и прави всичко възможно той да последва таланта и призванието си – музиката.[9]
Николай убеждава родителите си, че Борис трябва да замине за Италия, „че нищо лошо няма да се случи, че това е само за добро на наш Борко“. На сбогуване му подарява медальон с формата на четирилистна детелина и с изображение на Сикстинската мадона на Рафаело, който Борис Христов винаги носи на гърдите си.[10]
След Деветосептемврийския преврат е репресиран.[11][6] Според някои източници е изпратен в концлагер.[6] Заличен е от адвокатските списъци и няма право да практикува професията си.[11] През 50-те години е тежко болен и брат му Борис Христов прави официални постъпки да бъде пуснат за операция в Италия, но получава отказ.[12][13]
Умира през 1954 година в София.[13]
РодословиеРедактиране
| Петър Совичанов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Совичанов | Анастасия Каранджулова | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Тодорова Попиванова (1884 – 1967) | Кирил Христов (1878 – 1961) | Георги Совичанов | Олга Совичанова | ||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Христов (1914 – 1993) | Николай Христов (1907 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Надгробна плоча на семейство Христови
- ↑ Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 72.
- ↑ а б Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71 – 72.
- ↑ а б Борис Христов. Семейство, предци. // boris-christoff.net. Посетен на 13 март 2022.
- ↑ а б Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 27.
- ↑ а б в Борис Христов - титанът. // sofiaphilharmonic.com. с. 8. Посетен на 7 април 2022.
- ↑ Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 22.
- ↑ Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 32 – 33.
- ↑ Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 164.
- ↑ Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 35.
- ↑ а б Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Летера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 166.
- ↑ Христов, Христо. Режимът на БКП отказал на Борис Христов да пусне брат му за лечение в Италия. // desebg.com. 3 април 1017. Посетен на 13 март 2022.
- ↑ а б Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 30 – 31. Посетен на 7 април 2022.