Христо Совичанов
Христо Петров Совичанов или Совичанин, известен като Псалта, е български възрожденец и революционер от Македония. Совичанов е дядо на големия български оперен певец Борис Христов.
| Христо Совичанов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Олга Совичанова Георги Совичанов Кирил Христов Совичанов |
БиографияРедактиране
ПроизходРедактиране
Родът на Христо Совичанов е от областта Мегленско под връх Каймакчалан. Поради притеснения от турците семейството се преселва в село Сович, Леринско, закътано високо в планината Нидже и рядко посещавано от властите, което по-късно става добра база за четите на ВМОРО. Населението се прехранва с високопланинско земеделие и скотовъдство, а пазар за продуктите намира в Битоля. Семейството постепенно закупува ниви в село Вощарани, Леринско, където се заселва и именно там фамилията започва да бъде наричана Совичанови, по името на селото, откъдето са дошли. Един от братята, Гого Совичанов, продължава да се занимава със скотовъдството, друг става кмет на Вощарани, трети има кръчма в селото.[1]
ДейностРедактиране
Христо Совичанов напуска Вощарани и отива в Битоля. Заема се успешно с производство на аби.[2][3] Сред еснафа се ползва с много добро име, като честен и внимателен с всички човек.[3] Става псалт в битолската българска черква „Света Богородица“. Пеел толкова хубаво, че по време на служба и друговерци (турци, евреи) се събирали пред входа на черквата да го слушат, и разказвали, че когато Христо псалта пеел, дори птичките замлъквали, за да го чуят. Става учител по псалтика в Битолското българско училище – предмет, необходим поради това, че завършилите училището ставали учители в българските села и често изпълнявали и ролята на псалтове.[2]
Оженва се за Анастасия Каранджулова, от прилепски род, сестра на Иван Каранджулов. Раждат им се осем деца, от които три остават живи – Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги Совичанови. И трите деца завършват българската гимназия в Битоля. В дома им като ученик живее и племенникът им Никола Каранджулов.[4]
Включва се в революционното движение. Поради пословичната си честност е избран за касиер на Битолския революционен комитет.[4] В къщата му под негово ръководство се разучават революционни песни, а комшиите турци, казвали възхитени: „Брей, гяурите пак подхванаха хубавите си песни... Машаллах, баш го докарват и на глас, и на ду̀ша, и на сърце“.[3] След разгрома на Илинденското въстание синът му Кирил е принуден да избяга в България; години по-късно Христо Совичанов отива да живее при тях в София. Отваря дюкян за шиене на калпаци. В неделните дни и на празници пее като псалт в църквите „Свети Никола“ и „Света Параскева“.[5]
Умира след 1918 година.[6]
РодословиеРедактиране
| Петър Совичанов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Совичанов | Анастасия Каранджулова | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Тодорова Попиванова (1884 – 1967) | Кирил Христов (1878 – 1961) | Георги Совичанов | Олга Совичанова | ||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Христов (1914 – 1993) | Николай Христов (1907 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71.
- ↑ а б Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71–72.
- ↑ а б в Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 156.
- ↑ а б Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 72.
- ↑ Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 158.
- ↑ В книгата на Правчански е отбелязано (с. 158), че Кирил Христов идва със семейството си в София, когато Борис Христов е 3-годишен, т.е. след 1917 г., а Христо Совичанов е дошъл при тях в София след това и е работил и пял.