Христо Совичанов
Христо Петров Совичанов или Совичанин, известен като Псалта, е български възрожденец и революционер от Македония. Совичанов е дядо на големия български оперен певец Борис Христов.
| Христо Совичанов | |
| български революционер и певец | |
 | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Олга Совичанова Георги Совичанов Кирил Христов Совичанов |
| Други роднини | Борис Христов (внук) |
Биография
редактиранеПроизход
редактиранеХристо Совичанов е роден в 1843 година.[1] Родът му е от областта Мегленско под връх Каймакчалан. Поради притеснения от турците родът, известен като Гоговци,[2] се преселва в село Сович, Леринско, закътано високо в планината Нидже и рядко посещавано от властите, което по-късно става добра база за четите на ВМОРО. Населението се прехранва с високопланинско земеделие и скотовъдство, а пазар за продуктите намира в Битоля. Семейството постепенно закупува ниви в село Вощарани, Леринско, където се заселва и именно там фамилията започва да бъде наричана Совичанови, по името на селото, откъдето са дошли. Един от братята става кмет на Вощарани, друг има кръчма в селото,[3] а трети, Гого Совичанов, продължава да се занимава със скотовъдството и е прочут с изкуството да подбира звънци за стадото си, които заедно създавали такава хармония, че отдалеч идвали хора да чуят „песента на совичановото стадо“.[4]
Дейност
редактиранеХристо Совичанов напуска Вощарани и отива в Битоля. Заема се успешно с производство на аби.[5] Сред еснафа се ползва с много добро име, като честен и внимателен с всички човек.[6] Става псалт в битолската българска черква „Света Богородица“. Пеел толкова хубаво, че по време на служба и друговерци (турци, евреи) се събирали пред входа на черквата да го слушат. Пред етнографа А. П. Стоилов, отишъл в Битоля да събира народни песни, старите битолчанки разказват, че когато Христо псалта пеел, дори славеите замлъквали, за да го слушат. Кирил Христов разказва за баща си: „Песента беше за него насъщна нужда. Като почнеше от сутринта, по цял ден не спираше. Майка ми току му подвикне: „Нѐмой, Ристо, нѐмой пѐя, грѐота е, дѐца ни у̀мреле!“ „Ау, истина“, се сепне той, но само за миг и после пак подкачи: пееше и плачеше, когато пееше“.[7][8]
Става учител по псалтика в Битолското българско училище – предмет, необходим поради това, че завършилите училището ставали учители в българските села и често изпълнявали и ролята на псалтове.[5]
Оженва се за Анастасия Каранджулова, от прилепски род, сестра на Иван Каранджулов. Раждат им се осем деца, от които три остават живи – Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги Совичанови. И трите деца завършват българската гимназия в Битоля. В дома им като ученик живее и племенникът им Никола Каранджулов.[9]
Включва се в революционното движение. Поради пословичната си честност е избран за касиер на Битолския революционен комитет.[9] В къщата му под негово ръководство се разучават революционни песни, а комшиите турци, казвали възхитени: „Брей, гяурите пак подхванаха хубавите си песни... Машаллах, баш го докарват и на глас, и на ду̀ша, и на сърце“.[6] След разгрома на Илинденското въстание синът му Кирил е принуден да избяга в България; години по-късно Христо Совичанов отива да живее при тях в София. Отваря дюкян за шиене на калпаци. В неделните дни и на празници пее като псалт в църквите „Свети Никола“ и „Света Параскева“.[10]
Умира след 1918 година.[11]
Родословие
редактиране| Петър Совичанов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Совичанов (1843 – след 1918) | Анастасия Каранджулова | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Тодорова Попиванова (1884 – 1967) | Кирил Христов (1878 – 1961) | Георги Совичанов | Олга Совичанова | ||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Христов (1914 – 1993) | Николай Христов (1907 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Според свидетелството за женитба на Кузман Ив. Попов от Росоки и Мария Д. Шавкулова от Прилеп (ДАА, Архив София, фонд 1К, оп. 6, а.е.108, л. 3) към 17 септември 1906 г. свидетелят им Христо П. Совичанов е на 63 години, черковен певец.
- ↑ Дейкова, Олга. Борис Христов. София, Наука и изкуство, 1965. с. XIV. Йован Трифуноски, който посещава Сович през 50-те години на ХХ век, отбелязва 6 къщи от рода Гоговци, преселили се преди 120 години от Радиойво, Мъглен - Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 102.
- ↑ Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71.
- ↑ Дейкова, Олга. Борис Христов. София, Наука и изкуство, 1965. с. XIV – XV.
- ↑ а б Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71–72.
- ↑ а б Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 156.
- ↑ Дейкова, Олга. Борис Христов. София, Наука и изкуство, 1965. с. XV.
- ↑ Борис Христов. Семейство, предци // boris-christoff.net. Посетен на 3 февруари 2025.
- ↑ а б Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 72.
- ↑ Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 158.
- ↑ В книгата на Правчански е отбелязано (с. 158), че Кирил Христов идва със семейството си в София, когато Борис Христов е 3-годишен, т.е. след 1917 г., а Христо Совичанов е дошъл при тях в София след това и е работил и пял.