Никола Алексиев (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.
Никола Христов Алексиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, взводен комантир в 38-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 6-и пехтен търновски полк и на 17-а пехотна щипска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).
| Никола Алексиев | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 3 октомври 1894 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
Биография редактиране
Роден е на 3 октомври 1894 г. в Търново в семейството на Христо Алексиев и Юрданка Константинова.[1] Завършва гимназия в родния си град. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 12 март 1916 г. е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война, като служи последователно в 9-и пехотен пловдивски полк, 18-и пехотен пехотен етърски полк и 38-и пехотен полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан и от 1928 г. служи отново в 18-и пехотен пехотен етърски полк, като през 1933 г. е произведен в чин майор. През 1935 г. е назначен за началник на Шуменското военно окръжие, на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, от 1938 г. е помощник-командир на 18-и пехотен етърски полк, през 1939 г. е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в Казанлък и през 1940 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен плевенски полк, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[2]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Алексиев командва първоначално 6-и пехотен търновски полк (1941 – 1943), след което поема командването на 17-а пехотна щипска дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. Излиза в запас през 1944 година. На 15 март 1945 е осъден на доживотен затвор от Народния съд[3]. През 50-те и 60-те години е общ работник към „Паркове и украси“ в София[4].
Семейство редактиране
Генерал-майор Никола Алексиев е женен за Надежда Атанасова, с която имат две деца.[1]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки редактиране
- ↑ а б Карта за обвиняемо лице на генерал Никола Христов Алексиев (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 142, л. 213)
- ↑ Руменин, с. 21
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7
- ↑ Кратка биография на сайта Бойна слава, архив на оригинала от 7 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140107161936/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253639#post253639, посетен на 7 януари 2014
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 21.