Никола Иванов Колев е български офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия.

Никола Колев
български генерал и политик
Роден

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Военна дейностРедактиране

Завършва Техникума по електроника в Пловдив, а след това – Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, Военната академия „Г. С. Раковски“ в София, Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили в Москва и Института по управление на ресурсите за отбрана в Монтерей, САЩ.

Преминал е освен това курсове на обучение в Академията за противовъздушна отбрана (ПВО) в Твер (Русия), Езиковия институт на Въоръжените сили на САЩ в Сан Антонио, Център „Джордж Маршал“ в Гармишпартенкирхен (Германия) и Висшия институт по отбранителни изследвания на Въоръжените сили на Франция. Никола Колев има 31 години стаж като кадрови офицер в Българската армия. Бил е началник-щаб на Първа дивизия за ПВО в Божурище. На 3 май 1996 г. е удостоен със звание генерал-майор.[1] На 26 юни 1996 г. е назначен за началник на Щаба на Военновъздушните сили.[2] На 19 август 1996 г. е освободен от длъжността началник на Щаба на Военновъздушните сили и назначен за първи заместник-началник на Гл. щаб на ВВС, считано от 1 септември 1996 г.[3] На 4 май 1998 г. е освободен от длъжността първи заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили, назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, двете считани от 7 май и удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант.[4] На 11 април 2000 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите.[5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант, освободен от длъжността заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по операциите.[6]

На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по операциите, назначен за началник на Генералния щаб на Българската армия и удостоен с висше военно звание генерал.[7] Бил е член на политико-военния направляващ комитет на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (1998 – 2002), (2000 – 2002), на Военния комитет на НАТО (2002 – 2006) и на Военния комитет на ЕС (2005 – 2006). На 4 май 2005 г. е назначен за началник на Генералния щаб на Българската армия със срок до 31 май 2006 г.[8] На 25 април 2006 г. е назначен за съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност, считано от 1 юни 2006 г.[9] На 26 май 2006 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключителния му принос при реализиране на „Плана за организационно изграждане на въоръжените сили на Република България до края на 2004 г.“ и разработване на „Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.“, за проявен висок професионализъм и компетентност в стратегическото ръководство на Българската армия при създаване на нови оперативни способности и необходими условия за приемането ни в НАТО, за успешното ни интегриране в съюза и за достойното участие на българските военни контингенти в мироопазващи мисии извън страната.[10] На 4 август 2006 г. е освободен от длъжността съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност и от кадрова военна служба, считано от 1 септември 2006 г.[11] От 1 юни до 1 септември 2006 година е съветник на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност; освободен е от военна служба, излиза в запас. Снет на 9 август 2014 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Политическа дейностРедактиране

Председател е на предизборния щаб на кандидат-президентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин през есента на 2006 г. Бил е началник на Кабинета на президента Първанов януари 2007 г. – януари 2012 година. От 23 март 2012 г. до 16 юни 2016 г. е бил извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Нидерландия.[12]

Военни званияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Указ № 89 от 3 май 1996 г., ДВ бр. 40/1996
  2. Указ № 221 от 26 юни 1996 г., ДВ бр. 58/1996
  3. Указ № 291 от 19 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  4. Указ № 147 от 4 май 1998 г., ДВ бр. 52/1998
  5. УКАЗ № 104 ОТ 11.04.2000 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛА ИВАНОВ КОЛЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО РЕСУРСИТЕ
  6. УКАЗ № 190 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛА ИВАНОВ КОЛЕВ – ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО РЕСУРСИТЕ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ“, ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО РЕСУРСИТЕ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ОПЕРАЦИИТЕ
  7. УКАЗ № 201 ОТ 06.06.2002 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛА ИВАНОВ КОЛЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ОПЕРАЦИИТЕ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ЗА УДОСТОЯВАНЕТО МУ С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ“
  8. Указ № 103 за назначаване на генерал Никола Иванов Колев на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия
  9. Указ № 167 за назначаване на генерал Никола Иванов Колев на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност
  10. Указ № 245 за награждаване на генерал Никола Иванов Колев с орден „Стара планина“ първа степен с мечове
  11. Указ № 322 за освобождаване на генерал Никола Иванов Колев от длъжността съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност и от кадрова военна служба
  12. Указ № 123 от 23.03.2012 г. Обн. ДВ. бр. 27 от 3 април 2012 г.
Михо Михов началник на Генералния щаб (11 април 2002 – 31 май 2006) Златан Стойков