Никола Марков
Никола Тотев Марков е български офицер, генерал-лейтенант.
| Никола Марков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Биография редактиране
Никола Марков е роден на 28 февруари 1888 г. в Търново. Син е на известния адвокат Марко Тотев. През 1908 г. завършва Военното училище в София. Служи като командир на рота в двадесети пехотен полк (1912 – 1913; 1915). По-късно е комендант на лечебните курорти към щаба 1-ви пехотен полк[1]. От 1918 г. е началник на вещевата секция. Командир на рота (ноември 1918) и дружина (декември 1918) в шестдесет и осми пехотен полк. От 1920 до 1921 г. е старши-адютант на първа пехотна дивизия. След това е началник на 17 пограничен участък. В началото на 1922 г. е назначен за началник на варненското бюро за доброволци[2], след което от началото на 1923 г. е началник на 6-и пограничен сектор[3], а от началото на 1924 г. е назначен за командир на 16 жандармерийска дружина[4].
През 1927 г. подполковник Марков поема командването на дружина от 8-и пехотен приморски полк[5], а от 1929 г. е началник на Варненското военно окръжие. По-късно същата година е назначен на служба в 4-и пехотен плевенски полк, от 1930 г. служи в 7-и пехотен преславски полк, а от 1934 г. е на служба в 6-и пограничен сектор. През 1935 г. става помощник-командир на четвърта пехотна преславска дивизия, а от по-късно същата година е неин командир. От 1938 г. е инспектор на пехотата. Уволнен е от служба на 11 август 1941 г. Награждаван е с орден „За храброст“, 4 степен, 2 клас. През 1949 г. е въдворен в лагера Богданов дол.
Никола Марков е женен и има 1 дете.
Книги редактиране
- Военна христоматия
- Ръководство със списък на учебни помагала за офицери и подофицери по възпитание и обучение на войниците (1934)
Военни звания редактиране
- Подпоручик (22 септември 1909)
- Поручик (22 септември 1912)
- Капитан (1 октомври 1915)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (6 май 1923)
- Полковник (15 май 1930)
- Генерал-майор (3 октомври 1936)
- Генерал-лейтенант (1940)
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.
