Четвърта пехотна преславска дивизия

Четвърта пехотна преславска дивизия е българска военна част.

Четвърта пехотна преславска дивизия
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Активна1883 – 1950
ДържаваБългария
Гарнизон/щабШумен

ФормиранеРедактиране

Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ #176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия в състав: 7-и, 8-и, 20-и пехотен и 16-и резервни полкове. Към 15 септември 1915 г. в състава ѝ влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та пехотни бригади, 4-та инженерна бригада и тилови части. Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия и 8817 коня.[1]

Балканска война (1912 – 1913)Редактиране

 
Офицери от Щаба на Четвърта пехотна преславска дивизия във военно облекло, 1913 г.

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[2]

Командване и съставРедактиране

Щаб на дивизията

Части

В Лозенградската операция тя е сред основните подразделения, осъществили настъплението в централния участък при Гечкенли-Селиолу и Ескиполос-Петра. Участва и в Люлебургазко-Бунархисарската операция, отново в централния участък на фронта при Караагач.

В края на 1912 година Трета бригада на дивизията е включена в състава на Втора армия край Одрин. През януари – март 1913 година Четвърта преславска дивизия води тежки боеве при Чаталджа[3].

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

 
Печат на Четвърти дивизионен санитарен парк, 1918 г.

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 3-та армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и съставРедактиране

Щаб на дивизията

Първа бригада

Трета бригада

Четвърта артилерийска бригада

Боен пътРедактиране

Дивизията изнася основната тежест в превземането на Тутраканската крепост.

На 10 ноември 1950 година дивизията е преименувана на 18 стрелкова балканска дивизия. Наследник на дивизията е 18 механизирана бригада[5].

НаименованияРедактиране

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърта пеша бригада (1883 – 1891)
  • Четвърта пехотна преславска дивизия (1891 – 1920)
  • Четвърти пехотен преславски полк (1920 – 1938)
  • Четвърта пехотна преславска дивизия (1938 – 1950)

НачалнициРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Петър Редкин
? Подполковник Пенчо Шиваров 1885 – 1 октомври 1886
? Майор Никифор Никифоров[6] от 12 февруари 1891
? Полковник Никифор Никифоров 1895
? Полковник Върбан Винаров 1897
? Полковник Никола Иванов 1899 – 1903
? Генерал-майор Вълко Велчев към 1904
? Генерал-майор Стилиян Ковачев 1905 – 1909
? Полковник Климент Бояджиев 1910 – 1913
? Генерал-майор Атанас Тодоров 1913 – 1914
? Полковник Пантелей Киселов 1914 – 1918
? Полковник Тодор Златев 1918 – 1920?
? Полковник Руско Димитров до 1927
? Полковник Стефан Кацаров от 1927
? Полковник Стефан Кокилев от 1929
? Генерал-майор Киро Жечев от януари 1931
? Генерал-майор Тодор Георгиев 1932 – 1933
? Полковник Петър Петров 1933 – 19 май 1934
? Полковник Владимир Заимов 1934
? Полковник Георги Марков 1934 – 1934
Полковник Георги Михайлов 1935 – 1935
Полковник Никола Марков 1935 – 1938
Полковник Димитър Айранов 1938 – 1941
Полковник Георги Ковачев 25 ноември 1941 – 6 юли 1944
Полковник Страшимир Велчев 6 юли 1944 – 14 септември 1944
Полковник Спас Спасов 14 септември 1944 – 1945?
Полковник Иван Дяковски 1945
Генерал-майор Цоню Ганев 1945 – 1947
Полковник Добри Джуров декември 1947 – март 1948 г.

Други командири: Марин Цонков

Началници на щабаРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 193
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
  3. Йорданов, Мишо. Бойният път на 4-та пехотна Преславска дивизия през Балканска война, в: Сборник Международна конференция 90 години Балканска война, Кърджали 2002, с. 365
  4. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 8, стр. 785
  5. Кратка история на сайта на Национален военноисторически музей[неработеща препратка]
  6. Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2

ИзточнициРедактиране

  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том VIII“, София, 1939, Държавна печатница