Никола Михов

български генерал
Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).

Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.

Никола Михов
български генерал
Генерал Никола Михов, 1939 г.
Генерал Никола Михов, 1939 г.
Род войски
ВойниБалкански войни
Първа световна война
Втора световна война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВоенен орден „За храброст“
За военна заслуга
„Свети Александър“
Железен кръст
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (53 г.)
Никола Михов в Общомедия
Снимка на министъра на войната ген. Никола Михов с Адолф Хитлер и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по време на посещение в Германия, 9 януари 1943 г.

Биография редактиране

Никола Михов е роден на 29 ноември 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. Служи във Военното училище.[1] През Първата световна война участва в превземането на Тутракан. На 1 март 1918 г. е назначен на служба в 1-во конно артилерийско отделение[1].

По-късно след това служи в 4-ти артилерийски полк, като адютант на артилерийския отдел в Министерството на войната и през 1929 г. е назначен за началник на секция в артилерийската инспекция[2]. През 1932 г. е назначен за началник на отдел в артилерийската инспекция[3], след което през 1933 г. е назначен за командир на 7-и дивизионен артилерийски полк[4], на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е началник на учебно стрелковия отдел на артилерийската инспекция[5]. През следваюата година е назначен за помоюник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия[6], като по-късно същата година е назначен за командир на дивизията[7]. В началото на 1938 г. е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище[8], а на 3 октомври с.г. е произведен в чин генерал-майор.[1]

През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. През 1942 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.[1] Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).

На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.[9]

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Генерал-лейтенант Никола Михов е женен и има 2 деца.[1]

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д Руменин, с. 282
  2. Министерска заповед № 71 от 1929 г.
  3. МЗ № 228 от 1932 г.
  4. МЗ № 90 от 1933 г.
  5. МЗ № 70 от 1935 г.
  6. МЗ № 237 от 1936 г.
  7. МЗ № 353 от 1936 г.
  8. МЗ № 54 от 1938 г.
  9. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 371 – 372.

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 282.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.