Никола Михов
Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).
Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.
| Никола Михов | |
|---|---|
| български военен деец | |
.jpeg) Снимка на ген. Никола Михов по време на посещение в Берлин през 1943 г. Източник: ДА „Архиви“ |
|
|
|
|
| Роден |
11 декември 1891 г.
|
| Починал |
1 февруари 1945 г.
|
| Никола Михов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конноартилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941 – 1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-и и 2-и клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен
- Германски орден „Железен кръст“
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
