Никола Михов

Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).

---

Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.

Никола Михов
български военен деец
Генерал Никола Михов по време на посещение в Берлин през 1943 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	11 декември 1891 г. Търново, България
Починал	1 февруари 1945 г. София, България
Образование	Национален военен университет
Никола Михов в Общомедия

Снимка на министъра на войната ген. Никола Михов с Адолф Хитлер и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по време на посещение в Германия, 9 януари 1943 г.

Биография

Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно артилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941 – 1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски.

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-и и 2^-и клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен
• Германски орден „Железен кръст“

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

• Портал „Военна история на България“