Никола Михов

Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).

---

Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.

Никола Михов
български генерал
Генерал Никола Михов, 1939 г.
Род войски	артилерия
Войни	Балкански войни Първа световна война Втора световна война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Военен орден „За храброст“ За военна заслуга Свети Александър Железен кръст
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 декември 1891 г. Търново, Княжество България
Дата и място на смърт	1 февруари 1945 г. София, Царство България
Никола Михов в Общомедия

Снимка на министъра на войната ген. Никола Михов с Адолф Хитлер и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по време на посещение в Германия, 9 януари 1943 г.

Биография

Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно артилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).

На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1911)
• Поручик (1 ноември 1913)
• Капитан (30 май 1917)
• Майор (15 март 1923)
• Подполковник (1 април 1927)
• Полковник (6 май 1933)
• Генерал-майор (3 октомври 1938)
• Генерал-лейтенант (1942)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-ви и 2^-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен
• Германски орден „Железен кръст“

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

• Портал „Военна история на България“