Никола Михов
Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).
Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.
| Никола Михов | |
|---|---|
| български генерал | |
.jpg) Генерал Никола Михов, 1939 г. | |
| Род войски | артилерия |
| Войни | Балкански войни Първа световна война Втора световна война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Железен кръст |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 11 декември 1891 г.
|
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
|
| Никола Михов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно артилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).
На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.[1]
Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (30 май 1917)
- Майор (15 март 1923)
- Подполковник (1 април 1927)
- Полковник (6 май 1933)
- Генерал-майор (3 октомври 1938)
- Генерал-лейтенант (1942)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен
- Германски орден „Железен кръст“
БележкиРедактиране
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 371 – 372.
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
