Константин Саев
Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Константин Саев | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тодор Саев |
| Деца | Найден Саев Светослав Саев Любен Саев |
Биография
редактиранеКонстантин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]
През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] Успява да избяга и се премества в Свободна България.
Ангел Динев пише за Константин Саев:
| „ | Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[7] | “ |
От 1902 до 1906 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище), в църквата „Успение Богородично“ във Вароша.
През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]
Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.[8] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог.
През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.[9] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][10][2]
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- „До Господина Председателя на Гевгелийското Благодетелно Братство“, молба от Константин Саев, София, 20 октомврий 1926 г.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
- ↑ а б Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
- ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 97 - 102.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103 - 104.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 101.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 125
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
| ? | → | председател на Гевгелийската българска община (1897 – 1899) |
→ | Кирил Рилски |
| Кирил Рилски | → | председател на Гевгелийската българска община (1909 – 1910) |
→ | ? |