Константин Саев
Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Константин Саев | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тодор Саев |
| Деца | Найден Саев Светослав Саев Любен Саев |
| Константин Саев в Общомедия | |
Биография
редактиранеКонстантин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]
През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] След освобождаването си от турските власти се премества със семейството си в Свободна България.[7]
Ангел Динев пише за Константин Саев:
| „ | Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[8] | “ |
От 1903 до 1905 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище) и участва активно в обществения живот.[7][9] Служи в църквата „Успение Богородично“ във Вароша. В този град в 1904 година се ражда синът му Любен Саев.[9]
През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]
В периода 1909[10] – 1912 година[11][12] е председател на Гевгелийската българска община. От октомври 1912 [13] до август 1913 година е протосингел на Велешката българска митрополия.[14]
През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.[15] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][16][2]
Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.[17] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог. Дъщеря му Венера Попсаева е учителка.
Родословие
редактиране| Христо Саев | Атанас Саев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Саев (1862 – 1936) | Тодор Саев (1872 – 1903) | Георги Саев | Никола Саев (1851 – 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Саев (1899 – ?) | Найден Саев (1896 – 1977) | Любен Саев (1904 – 1997) | Венера Саева | Константин Саев (1890 – 1969) | Атанас Саев (1883 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Саев (1928 – 2015) | Георги Саев (1931 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- „До Господина Председателя на Гевгелийското Благодетелно Братство“, молба от Константин Саев, София, 20 октомврий 1926 г.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
- ↑ а б Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
- ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 97 - 102.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 103 - 104.
- ↑ а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 222.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 101.
- ↑ а б Жечева, Магдалена. „...Вече е свършен факт затварянето на театралния салон...“ // Поляница96. Дружество на писателите в Търговище. с. 148.
- ↑ Вестник „Отечество“, бр. 3 от 1909 г., с. 4
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 613, л. 98 гръб
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 151
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 28
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 43
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 125
| ? | → | председател на Гевгелийската българска община (1897 – 1899) |
→ | Кирил Рилски |
| Кирил Рилски | → | председател на Гевгелийската българска община (1909 – 1910) |
→ | ? |