Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Атанас Саев е роден в 1883 година в пазарджишкото село Калагларе в семейството на поп Никола Саев. Учи в Неврокоп, в българското училище в Сяр и в българската семинария в Цариград. В Цариград заедно със съученици семинаристи създава революционен кръжок на ВМОРО. След завършването си в 1904 година, започва работа в българската община в Сяр, а по-късно става и учител в Серското българско педагогическо училище. Влиза във ВМОРО и на Окръжния конгрес в 1905 година е избран за легален член на Серския окръжен революционен комитет.[1]

Саев, заедно с другите двама членове на Окръжния комитет – Лазар Томов и Владимир Благоев, са противници на Яне Сандански и се противопоставят на опитите му за саморазправа в организацията.[2] През зимата на 1904 година членовете на окръжния комитет отказват да подпишат предлаганото им от Сандански решение, с което се осъжда Борис Сарафов на смърт.

 
Отляво надясно: прави - Никола Коцев, Михаил Монев, Атанас Саев, Данчо Данов; седнали - Пантелей Костурлиев, Вангел Попангелов, Милан Конев, Спас Попфилимонов.

През март 1906 г. Атанас Саев е арестуван и е осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Родос. След Хуриета от юли 1908 година е амнистиран и се завръща в Македония, като отново става учител, първоначално в село Моноспитово (1908 - 1909), Струмишко, а после и в град Мехомия (1909 - 1910). Участва в Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1][3][4] Взима участие и в Първата световна война (1915 – 1918).[1]

След войните се установявав в София. Саев е сред инициаторите за основаването на читалище „Васил Друмев“.

Умира на 8 март 1963 година в София.[5]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  2. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 490.
  3. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 147.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.