Никола Саранов

Тази статия е за революционера. За юриста, негов внук, вижте Никола Саранов (юрист).

---

Никола Венков Саранов е български просветен деец, общественик и революционер.

Никола Саранов
български просветен деец и революционер
Роден	Никола Венков Саранов 1854 г. Габрово, Османска империя
Починал	6 октомври 1915 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Щипско българско педагогическо богословско училище
Семейство
Други роднини	Никола Саранов (внук)

Биография

Роден е в Габрово през 1854 година. Първоначално и класно образование получава в родния си град. През учебната 1868/1869 година, четвъртият клас на Габровското училище е закрит, тъй като тримата учители са затворени в Търново и Саранов прекъсва обучението си. Въпреки силното си желание да учи, е принуден да стане чирак в манифактура за изработване на панталони.

През 1869 – 1870 година Габровската градска община решава да изпрати един ученик в педагогическото училище в град Щип при тамошния учител Йосиф Ковачев, който да изучи новата звучна метода. Избират Саранов, защото неговите учители го познават добре като изключително ученолюбив, способен и прилежен ученик. В Щип прекарва почти 2 години като посещава педагогически курс. През май 1871 година се завръща в Габрово и е назначен за учител в първоначалното училище. Заедно с Цветко Самарджиев преподава и в средното училище – „Даскал Цвятковото“. Там води обучение на деца от второ отделение.

От 1871 до 1876 година Саранов се изявява като активен общественик, писател и революционер, член на габровския революционен комитет. Саранов се проявява и като добър учител-педагог и като даровит оратор. През декември 1872 година по време на посещението на Иларион Макариополски в Габрово Саранов произнася подходящо слово от името на ученическото дружество. Той е секретар на казалийския смесен съвет. На събранието на старейшините от всички махали, проведено на 30 декември 1875 година, Саранов държи политическа реч.

Саранов участва в подготовката на Априлското въстание. На 12 май 1876 година заедно с други габровски учители той е откаран в търновския затвор и е освободен едва, когато идват в Търново руските войски. След войната в Търново е образувано губернаторство и Саранов е назначен на работа в губурнаторската канцелария. Там работи кратко време и решава да се завърне отново учител в родния си град.

През 1879 година Никола Саранов води педагогически курсове за учители в Габрово и в Горна Оряховица. През 1885 година учителства в Старозагорската девическа гимназия. От 1886 година е учител в Софийската девическа гимназия. Учителската му кариера приключва през 1909 година. Бил е народен представител и главен секретар на Министерството на търговията и земеделието.

Саранов е сътрудник на вестник „Македония“ в Цариград и на други български периодични издания. Писал е и учебници, някои от които многократно преиздавани.

След кратко боледуване умира на 6 октомври 1915 година на 61-годишна възраст в София.

Съчинения

• 1875 г. – буквар „Нов бащин и майчин език“;
• 1880 г. – читанка за първо отделение и ръководство за основните учители;
• 1881 г. – втора читанка за второ отделение;
• 1882 г. трета читанка за трето отделение;
• 1883 г. четвърта читанка за четвърто отделение;

Източници

• Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културното минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово 1934/1996 г.
• Бракалов Ив. Т., „Н.В.Саранов“, сп. „Учителски преглед“, София 1929 г., кн.4, с.495
• Енциклопедия България, т.6, С.1988 г., с.39