Никомидино
Никомидино, още Веренос или Воренос (на гръцки: Νικομηδινό, катаревуса Νικομηδινόν, Никомидинон, до 1927 Βορένος, Воренос[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония.
| Никомидино Νικομηδινό | |
| — село — | |
 | |
  Никомидино  Никомидино  Никомидино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 229 m |
| Население | 561 души (2001) |
География
редактиранеНикомидино е разположено в центъра на северната част на Халкидическия полуостров.
История
редактиранеСредновековие
редактиране
Около Никомидино има много останки от класическата, римската и късноантичната епоха – в местностите Кастели и Вамвакия,[2] в хълмовете югоизточно от селото и в местностите Вамвакада, Палеокастело и Омаларес североизточно от селото.[3]
Селото е засвидетелствано в 1416 година в писмо на митрополит Гавриил I Солунски, съхранявано в манастира Ватопед, което взима селата Суда (Σούδα) и Воренон или Варенон (Bορένον, Bαρένον) от Ардамерската епископия и ги предава на Литийската и Рендинска епископия. Тези две села епископ Григорий Ардамерски успява да присъедин към епархията си, но епископ Христодул Рендински поисква да му се отнемат.[4] Митрополит Григорий Солунски поверява разследването на случая на Георгий Сиропулос, велик хартофилакс на Солунската митрополия.[5]
Средновековното село е било разположена в склоновете на планината, на около 400 m южно от сегашното. В XIX век върху по-стар храм там е изградена църквата „Свети Димитър“, която дава името и на хълма.[5] Мястото на църквата е било гробище в Палеологово време. Цялата площ е 1 декар, като са запазени две вековни дървета. През 1960 година е решено местността да се заравни, за да се използва за селско стопанство и стотици кубични метри почва заедно с останките на византийското селище са изринати в съседния поток. Спасени са единствено основите на сграда от VI век.[2]
Около гробищната църква „Света Параскева“ в южния край на селото са открити архитектурни елементи от раннохристиянска базилика. В храма „Света Неделя“ в североизточния край са намерени мраморни колони от римско време. Разпръснати архитектурни елементи има и край църквата „Свети Атанасий“ на 200 m югозападно, както и край аязмото Света Параскева. Архитектурните елементи са събрани в старата сграда на община Аполония, дадена на IX ефория за византийски старини.[2]
В селото е запазена мелницата на С. Александридос от началото на XX век, стара винарна, както и две забележителни къщи от същата епоха – на Стерьос Аймамидис и на Евстатиос Киликидис. В детската градина на селото има запазен османски надпис, който според сведения от местни хора е от кула в селото.[3]
В Османската империя
редактиранеВ османски документи от 1478 година селото е споменато като Ворено, в XVI век като Воронос и Воренос и в 1862 година като Виренос, Веренос и Вурен. В XVI – XVII век селото е християнски чифилк в нахия Пазаргия и принадлежи към въглищарските села.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вуренсис (Vourensis) живеят 120 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Веренос живеят 170 гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Веренос (Verenos) има 180 жители гърци.[8]
В Гърция
редактиране
В 1912 година по време на Балканската война във Веренос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Βερενός) има 140 жители.[9] През 1926 година в селото са заселени гърци бежанци от Никомидия.[5] На следната година е прекръстено на Никомидино (тоест Никомидийско). Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 72 бежански семейства с 308 души.[10] До 2011 година Никомидино е част от дем Аполония.
В 1974 година е изградена църквата „Света Параскева“, в която се пазят ценни икони.[4]
- Църквите на селото
-
„Свети Атанасий“ -
„Света Неделя“ -
„Свети Димитър“
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXΙΙ. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012