Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битката през Първата световна война. За битката през Втората световна война вижте Нишка операция (1944).

С Битката за Морава (14 октомври - 9 ноември 1915), известна още като Нишка операция и Моравска настъпателна операция, България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили и напада Сърбия. В резултат на битката противостоящите сръбски сили са разбити.

Нишка операция
Сръбска кампания (Първа световна война)
Nish Taken Bulgarian Propaganda Postcard 1915.jpg
Българска пропагандна картичка за превземнето на Ниш, 5 ноември 1915 г.
Информация
Период 14 октомври-9 ноември 1915
Място Фронт от Лесковъц до Неготин, Кралство Сърбия
Резултат Българска победа
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg Царство България State Flag of Serbia (1882-1918).svg Кралство Сърбия
Командири и лидери
Flag of Bulgaria.svg Климент Бояджиев State Flag of Serbia (1882-1918).svg Степа Степанович
Сили
Първа армия – 4 пехотни дивизии: 145 000 войници, 440 оръдия Втора сръбска армия – 8 пехотни дивизии: 200 000 войници
Жертви и загуби
2200 убити и изчезнали, 6980 ранени 6000

БиткатаРедактиране

В началото, поради лошите климатични условия и непроходимия терен, българското настъпление е забавено. Въпреки отчаяната съпротива на сръбските части, отбраната им е сломена след отстъплението на техния Княжевацки отряд на 12-13 октомври под натиска на Осма пехотна тунджанска дивизия. Това принуждава сръбските части да се изтеглят на 14 октомври и от Пиротския укрепен пункт.[1] Първа армия продължава да ги преследва и след пробива настъпва към Ниш.

На 22 октомври след ожесточени боеве българската армия достига покрайнините на Ниш. Щурмът на града започват едновременно части от северната и източната група на Първа българска армия. Отбранителния рубеж на Нишката крепост е пробит в 16 ч. българско време от Четвърти пехотен плевенски полк на Девета плевенска дивизия с фронтална атака "на нож". Сърбите побягват панически, изоставяйки в български ръце цялата укрепена линия.

На 23 октомври сутринта българската армия влиза без бой, триумфално и победоносно в изоставената от сърбите Нишка крепост, залавяйки огромно количество военни трофеи - складове с храни, муниции и ново въоръжение. Същевременно хиляди дезертирали от сръбската армия войници се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад Морава към Косово поле в последен опит да дадат решително сражение, в което да спасят сръбската бойна чест.

Падането на Ниш има огромно психологическо въздействие върху българския национален и боен дух. В Ниш резидират от началото на войната сръбският кралски двор и правителството на Никола Пашич, които са принудени да изоставят военновременната си столица, спасявайки се с бягство към Косово.

От 24 октомври българската армия продължава изтласкването на останалите сръбски части към Косово поле.

ИзточнициРедактиране

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.

БележкиРедактиране

  1. Българската армия в световната война 1915-1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-и до 14-и октомврий, София 1936, с. 364-367, 823-837, 841.