Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Косово поле.

Местоположение в Косово
Косово и Метохия

Косово поле е поле, на което е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.

В южния му край е средновековният български и византийски град Липлян, а в северния - сръбският Звечан.

ГеографияРедактиране

Полето има продълговата форма с дължина 84 km и ширина до 14 km. Надморската му височина е 500 – 700 метра, а теренът е хълмист. Някога е било езеро в което са се натрупвали речни наноси, поради и което почвата му е обработваема и доста плодородна (тук се отглеждат царевица, пшеница, ечемик, като е застъпено градинарството и лозарството в подножието на котловината).

На Косово поле климатът е умереноконтинентален с валежи 600 – 700 mm годишно. Полето се ограничава на север от Копаоник, а на юг от северозападните възвишения на Шар. На запад от другата котловинна област в Косово – Метохия, го отделя Дреница, а на изток от Поморавието го дели верига средновисоки планини.

През Косово поле протича река Ситница. Районът е богат и на полезни изкопаеми – лигнитни въглища, магнезит. Оттук преминават важни транспортни артерии още от античността – продължението към Македония и Адриатика на Ибърската магистрала, както и алтернативния път Ниш – Скопие през Липлян (на този по долината на Българска Морава), чието разклонение през Призрен го свързва с Адриатическо море и Драч.[1]

ИсторияРедактиране

Там се разиграва известната битка на Косово поле на Видовден 1389 година. През 1877 г. Османската империя създава Косовския вилает. По време на Първата световна война сръбската армия се оттегля в равнината на Косово до ноември 1915 г., а след това под атака от двете страни, армията се оттегля през планините в Албания.

В памет на Косовската битка на територията на Косово поле е издигнат мемориалът Газиместан, известен още и като „монументът на косовските герои“ и „сръбската Шипка“. Намира се на около 6 – 7 километра на североизток от действителното място на битката. на него е изписан текстът на клетвата на Лазар Хребелянович.

ИзточнициРедактиране

  1. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.