Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Новоселска река (Суха река) е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на Омуровска река, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 22 km.

Новоселска река
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.4794° с. ш. 25.2256° и. д.
42.3333° с. ш. 25.2219° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Братя Даскалови
Дължина 22 km
Водосборен басейн 118 km²
Начало
Място на 0,7 km югоизточно
от хижа "Каваклийка",
Сърнена Средна гора
Координати 42°28′45.84″ с. ш. 25°13′32.16″ и. д. / 42.4794° с. ш. 25.2256° и. д.
Надм. височина 802 m
Устие
Място ляв приток на Омуровска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°19′59.88″ с. ш. 25°13′18.84″ и. д. / 42.3333° с. ш. 25.2219° и. д.
Надм. височина 229 m

Новоселска река извира под името Ямачдере на 802 м н.в., на 700 м югоизточно от хижа "Каваклийка" в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока, като до село Горно Ново село долината ѝ е дълбока и залесена, а след това се разширява и обезлесява. След село Найденово долината ѝ още повече се разширява и се влива отляво в Омуровска река на 229 м н.в., точно под моста, свързващ селата Малък дол и Голям дол в Община Братя Даскалови.

Площта на водосборният басейн на реката е 118 km2, което представлява 38,7% от водосборния басейн на Омуровска река.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Баалъкдере
  • → Куздере
  • → Кузгундере
  • → Гелгюлика
  • → Калфенска река

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът – юли-декември.

По течението на реката в Община Братя Даскалови са разположени 4 села: Горно Ново село, Долно Ново село, Найденово и Голям дол.

В долното течение водите на реката се използват за напояване.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 339.