Ново село (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Ново село Ново Село | |
| — село — | |
 | |
  Ново село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 35 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Ново село в Общомедия | |
География редактиране
Ново село е разположено на 670 m надморска височина в областта Долен Демир Хисар, в северната част на общината и северно от общинския център град Демир Хисар. Землището на Ново село е малко – 5,4 km2, от които обработваемите площи са 151 ha, пасищата заемат 81 ha, а горите 282 ha.[1]
История редактиране
В XIX век Ново село е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Ново село има 50-60 къщи черкези, които се отличават с мирния си характер.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 200 жители, всички черкези.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Ново село има 50 черкезки къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Черкезко Ново село е чисто черкезко село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село живеят 300 албанци.[6]
През 1961 година Ново село има 239 жители, които през 1994 година намаляват драстично на 50,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 35 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 35 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Църквата в селото е „Свети Архангел Михаил“.[1]
Личности редактиране
- Родени в Ново село
Веле Смилевски (р. 1949), виден писател от Северна Македония, председател на Дружеството на писателите на Македония
Коста Аврамов (Аврамович), български опълченец, постъпил на 29 април 1877 година в I рота на ІI опълченска дружина, уволнен на 31 май 1878 година,[9] умрял преди 1918 година[10]
- Други
- Гоце Смилевски (р. 1975), писател от Северна Македония, по произход от Ново село
Бележки редактиране
- ↑ а б Ново Село // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Ново село на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 225.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.