Нов град

селище в Гърция

Нов град (на гръцки: Βέγορα, Вегора, до 1926 година Νεογράδ, Неоград[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Нов град
Βέγορα
Гърция
40.6811° с. ш. 21.7161° и. д.
Нов град
Западна Македония
40.6811° с. ш. 21.7161° и. д.
Нов град
Леринско
40.6811° с. ш. 21.7161° и. д.
Нов град
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина501 m
Население392 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 6 километра северно от Чалджиево (Филотас) и на 4 километра югоизточно от град Суровичево (Аминдео) в коловината Саръгьол. В миналото Нов град е разположено на югозападния бряг на Островското езеро (Вегоритида), но днес езерото се е отдръпнало на север.

История редактиране

На южния бряг на Островското езеро в местностите Цаирия тис Еклисиас и Ниси има открити праисторически селища, които в 1962[2] и в 1966 година са обявени за паметници на културата.[3]

В Османската империя редактиране

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Новиград (Novigrad) е село в каза Джумали с 20 домакинства и 38 жители мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Нов град:

На половин час от гореспоменатото село [Елевиш], в гориста местност е разположено село Новоград с 60 мохамедански къщи. Данъкът им е 8200 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Почвата на това село произвежда особен сорт лук, известен като кромит.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нови Градъ има 500 жители турци и 70 цигани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новиград е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак със 160 къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нов град е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нови град има 200 къщи славяни християни.[9] В 20-те години на ХХ век мюсюлманското население на Нов град е изселено в Турция, а на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година селото е прекръстено на Вегора.[10] В 1928 година Нов град е чисто бежанско с 89 бежански семейства и 308 жители бежанци.[11]

В 1981 година селото има 469 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско като понтийският език в него е запазен на средно ниво.[12]

В края на 1980-те жителите на Нов град влизат в конфликт за земя с жителите на съседното село Пътеле, населено от потомци на българи. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху три хиляди и сто декара новопоявила се земя вследствие на постепенното свиване на Островското езеро. Когато в 1992 година жителите на Пътеле се обръщат към управителя на ном Лерин Пападопулос за обяснение защо на тях не им се дава земята, която им принадлежи, докато жителите на Вегора сеят и садят, Пападопулос отговаря:

Защото те са понтийци, а вие сте циганоскопяни.[13]
Преброявания
  • 1981 - 469 души
  • 2001 - 479 души
  • 2011 - 463 души

Личности редактиране

Родени в Нов град
  •   Янаки Панайотов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на 8 костурска дружина[14]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
  3. ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-04-10. Посетен на 20 юли 2020 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532 и 866.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  13. „Άγιος Παντελεήμων – Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών“. Ελευθεροτυπία, 15 март 1998 г.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532.