Отваря главното меню

Нов град (на гръцки: Βέγορα, Вегора, до 1926 година Νεογράδ, Неоград[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 479 жители.

Нов град
Βέγορα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 501 m
Население 479 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 6 километра северно от Чалджиево (Филотас) и на 4 километра югоизточно от град Суровичево (Аминдео) в коловината Саръгьол. В миналото Нов град е разположено на югозападния бряг на Островското езеро (Вегоритида), но днес езерото се е отдръпнало на север.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Новиград (Novigrad) е село в каза Джумали с 20 домакинства и 38 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Нов град:

На половин час от гореспоменатото село [Елевиш], в гориста местност е разположено село Новоград с 60 мохамедански къщи. Данъкът име е 8200 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Почвата на това село произвежда особен сорт лук, известен като кромит.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нови Градъ има 500 жители турци и 70 цигани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нов град е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години мюсюлманското население на Нов град е изслено в Турция, а на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година селото е прекръстено на Вегора.[6] В 1928 година Нов град е чисто бежанско с 89 бежански семейства и 308 жители бежанци.[7]

В 1981 година селото има 469 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско като „понтийският език“ в него е запазен на средно ниво.[8]

В края на 80-те жителите на Нов град влизат в конфликт за земя с жителите на съседното село Пътеле, населено от потомци на българи. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху три хиляди и сто декара новопоявила се земя вследствие на постепенното свиване на Островското езеро. Когато в 1992 година жителите на Пътеле се обръщат към управителя на ном Лерин Пападопулос за обяснение защо на тях не им се дава земята, която им принадлежи, докато жителите на Вегора сеят и садят, Пападопулос отговаря

Защото те са понтийци, а вие сте циганоскопяни.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Нов град
  •   Янаки Панайотов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на 8 костурска дружина[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νέογραδ -- Βέγορα
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 152.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.251.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 532 и 866.
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  9. "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.532.