Чалджиево

селище в Гърция

Чалджиево (на гръцки: Φιλώτας, Филотас, до 1926 година Τσαλτζιλάρ, Цалдзилар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Чалджиево
Φιλώτας
— село —
Гърция
40.6247° с. ш. 21.7075° и. д.
Чалджиево
Западна Македония
40.6247° с. ш. 21.7075° и. д.
Чалджиево
Леринско
40.6247° с. ш. 21.7075° и. д.
Чалджиево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина597 m
Население1812 души (2001 г.)
Пощенски код53070
Телефонен код2463

География

редактиране

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра южно от град Суровичево (Аминдео) и на 40 километра от град Лерин (Флорина).

В района на Чалджиево има следи от човешко присъствие от праисторически времена, както е видно от находките от разкопките в местността Амбелия – Орнитонес, като най-старите датират от периода на ранния неолит. Животът на това място продължава до елинистичната и римската епоха. В други местности около Чалджиево - Цаиря, Турку Милос, Лофос, са открити останки от селища от ранната и късната бронзова епоха, желязната епоха, а също така и от последващите исторически периоди.[2]

В Османската империя

редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чалджиево (Tchaldjiévo) е посочено като село в каза Джумали с 20 домакинства и 62 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Чалджиево:

Село Ченчилар, състоящо се от 350 мохамедански къщи. Данъкът им е 32200 пиастри. Селото е разположено до Островското езеро. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство и риболов. Веднъж в седмицата във вторник тук става пазар. През Ченчилер минава пътят от Битоля за Лариса. Селото се смята за второ в каазата след Флорина.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чалджиево (Чалджиларъ) има 1950 жители турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чалиево (Чалюр) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 410 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Чалджилар (Τσιαλτζιλάρ), Кайлярска каза, живеят 2250 турци.[7]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чалджилар (Чалџилар) има 300 къщи турци.[8] По силата на Лозанския договор в 1922 години турското население на Чалджиево е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. Бежанците произхождат от селата:

В 1926 година селото е прекръстено на Филотас.[10] В 1928 година Чалджиево е чисто бежанско село с 539 бежански семейства и 2188 жители бежанци.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Чалджиево на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагач[12] Καράγατς Пиги Πηγαί[13] река на ЮИ от Чалджиево[12]
Кутлево[14] Κούτλεβο Харадрес Χαράδρες[13] връх на ЮЗ от Чалджиево (721 m)[14]
Гроки Γρόκι Химадия Χειμαδιά[13]
Султара[14] Σουλτάρα Вриси Βρύση[13] местност на Ю от Чалджиево[14]
Килот[14] Κιλὸτ Петра Πέτρα[13] местност на ЮЮИ от Чалджиево по едноименната река Килот[14]

До 2011 година Чалджиево е център на дем Чалджиево в ном Лерин. Икономиката на Чалджиево е базирана предимно на селското стопанство. Функцията на седалището на дем води до създаването на адекватна инфраструктура – социални и медицински услуги, спорт, образование, култура. В селото има три църкви – „Свети Георги“, „Свети Всилий“ и „Света Петка“. В селото функционира силогос „Черно море“.[2]

Преброявания
  • 2001 - 1821 души
  • 2011 - 1772 души
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Δήμος Αμυνταίου, Φιλώτας
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  9. Μορφωτικός - Πολιτιστικός Σύλλογος Φιλώτα, Ιστορία[неработеща препратка]
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
  13. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  14. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.