Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)

Норманското нашествие на Балканите се провежда в периода 1081 – 1085 година от норманите от южна Италия под ръководството на Робер Гискар, херцог на Апулия и Калабрия срещу Византийската империя, водена от император Алексий I Комнин.

Норманско нашествие на Балканите
Византийско-нормански войни
Информация
Период 1081 – 1085 г.
Място Византийска империя
Резултат Византийска победа
Страни в конфликта
Византийска империя Византия Княжество на Апулия и Калабрия
Командири и лидери
Алексий I Комнин
Георги Палеолог
Робер Гискар
Боемунд дьо Отвил

След завладяването на Южна Италия от норманите, те продължават успешния си поход към Византия, която изглежда отслабена и подходяща за завладяване - спешните реформи, които Алексий I Комнин въвежда се оказват недостатъчни, за да закрепят империята срещу норманското нашествие. Предвождани от Робер Гискар и сина му Боемунд норманите завземат Драч в 1081 година, Корфу и обсаждат Лариса.[1] Алексий Комнин претърпява няколко поражения преди да успее да удържи победи за Византия и да обърне хода на нашествието.

ИсторияРедактиране

През март 1082 година Костур е превзет с пристъп от Робер Гискар веднага след падането на Драч. Покорена е и цялата околност на града.[2]

Робер трябва да напусне Византия, защото, подкупен от Алексий, императорът на Свещената римска империя Хайнрих IV напада папа Григорий VII, който неспособен да се справи с нашествениците, привиква на помощ васала си Гискар.[3] Робер оставя във Византия сина си Боемунд начело на армията. Синът му отначало се справя добре, като побеждава Алексий в няколко битки, но накрая е победен в околностите на Лариса.[4]

След като разбива сина на Робер Боемунд при Лариса и възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври - ноември 1084 година Алексий I Комнин настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.[5][6]

Норманската заплаха приключва в 1085 година със смъртта на Робер Гискар, съчетана с византийска победа и жизненоважната помощ от Венецианската република, давайки възможност на Византия да си върне Балканите.[7]

БележкиРедактиране

  1. Davis-Secord, Sarah. Sicily at the Center of the Mediterranean. Where Three Worlds Met: Sicily in the Early Medieval Mediterranean. Cornell University Press, 2017. ISBN 1501712594. p. 216 - 217. (на английски)
  2. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 174.
  3. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 173 - 174.
  4. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 176.
  5. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 177.
  6. Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας. // Ιστορικά Καστοριάς, 10 Αυγούστου 2011. Посетен на 18 февруари 2020 г. (на гръцки)
  7. Loud, GA. Coinage, Wealth, and Plunder in the Age of Robert Guiscard. // The English Historical Review 114 (458). 1999. p. 824. (на английски)