Нотният запис (музикалната нотация) е система, използвана да визуализира фонетично представяната музика чрез използването на писмени знаци, включително древни или съвременни музикални символи. Видовете и методите варират в различните култури и епохи. Въпреки че много древни култури използват символи за представяне на мелодия, никоя от тях не се доближава до разбирането, което имаме в наши дни. Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, след което е адаптирана по целия свят.

Ръчно написани ноти на BWV 995 от Йохан Себастиан Бах

Музикални символи

редактиране

Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13 век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.

Списък с елементите на нотния запис:

Ноти и паузи

редактиране
 
416
Нота Пауза Име на нотата и на паузата Стойност
    Осморна цяла 8
    Четворна цяла 4
    Двойна цяла 2
    Цяла 1
    Половина 1/2
    Четвъртина 1/4
    Осмина 1/8
    Шестнадесетина 1/16
    Тридесет и вторина 1/32
    Шестдесет и четвъртина 1/64
    Сто двадесет и осмина 1/128
    Двеста петдесет и шестина 1/256

Видове черти

редактиране
Черта Име Описание
  Без черта Петолиние в чистия си вид.
  Допълнителна (спомагателна) черта Допълнителните черти са успоредни на петолинието и се изписват над или под него, като броят им не може да надвишав пет. Служат за изписване на по-високи или по-ниски тонове.[1]
  Стандартна тактова черта Най-простата тактова черта, разделяща два такта.
  Двойна тактова черта Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото.
  Пунктирана Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст.
  Заключителна Обозначава края на композицията.
  Повторителна Служи за повторение на един или няколко такта. На илюстрацията има две повторителни черти – начална и крайна.
Почивка Описание
  Символ, указващ на изпълнителя да си поеме въздух (или да направи пауза, когато се отнася се за недухови инструменти). Тази пауза не влияе цялостно на темпото. За инструменти с лък указва лъкът да се повдигне и следващите ноти да се изпълнят с движение надолу (или нагоре, ако така сочи паузата).
  Указва кратка пауза, през която времето не се отчита. В оркестрово изпълнение времето се подновява, когато диригентът укаже.

Запис за незрящи

редактиране

New York Point е брайлова система, подобна на тактилната писменост за слепите. Измислена е от Уилям Бел Уейт (William Bell Wait) (1839 – 1916), учител в Нюйоркския институт за образование на слепи.

Брайлов символ                     
Нотно означение C D E F G A B
Времева стойност              

Музикална динамика

редактиране

Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението.

  Пианисимо
Много тихо
  Пиано
Тихо
  Мецо-пиано
Меко, но малко по-силно от пиано
  Мецо-форте
Половината от силата на форте
  Форте
Силно
  Фортисимо
Много силно
  Сфорцандо
Указва внезапно повишаване на силата.
  Крешендо
Постепенното засилване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.
  Декрешендо
Постепенното намаляване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.

Източници

редактиране
  • Минчева, Пенка П. „Практически курс по солфеж“. София, BalkaNota, 2008. ISBN 978-954-388-009-6. с. 120.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Símbolos da notação musical moderna в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Хаджиев, Парашкев. Елементарна теория на музиката. София, ДИ "Музика", 1990. с. 47,48.