Тиса (на украински: Тиса; на румънски: Tisa; на унгарски: Tisza; на словашки: Tisa; на сръбски: Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав Дължина 966 km (с дясната съставяща я река Черна Тиса 997 km). Площ на водосборния басейн 157 186 km²[1].[2]

Тиса
Szeged-tisza3.jpg
Europe relief laea location map.jpg
48.2721° с. ш. 24.3588° и. д.
45.1364° с. ш. 20.2772° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Украйна Украйна
Закарпатска област
Флаг на Румъния Румъния
Марамуреш
Флаг на Словакия Словакия
Кошицки край
Флаг на Унгария Унгария
Саболч-Сатмар-Берег
Боршод-Абауй-Земплен
Хайду-Бихар
Хевеш
Яс-Надкун-Солнок
Бач-Кишкун
Чонград
Флаг на Сърбия Сърбия
Войводина
Дължина 966 (997) km
Водосборен басейн 157 186 km²
Отток 810 (Сента, Сърбия) m³/s
Начало
Място Лазешчина (лява съставяща)
Черна Тиса (дясна съставяща)
Координати 48°16′19.56″ с. ш. 24°21′31.68″ и. д. / 48.2721° с. ш. 24.3588° и. д.
Надм. височина 650 m
Устие
Място ДунавЧерно море
Координати 45°08′11.04″ с. ш. 20°16′37.92″ и. д. / 45.1364° с. ш. 20.2772° и. д.
Надм. височина 70 m
Тиса в Общомедия
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Тиса се образува от сливането на двете съставящи я реки Лазешчина (лява съставяща) и Черна Тиса (дясна съставяща), извиращи от югозападните склонове на Източните Карпати, на 650 m н.в. в центърът на сгт Ясиня, в източната част на Закарпатска област на Украйна.

След образуването си Тиса тече в южна посока в дълбока и тясна долина. При украинското село Деловое завива на запад и в протежение от около 60 km служи за граница между Украйна и Румъния. След град Тячев Тиса отново изцяло навлиза на украинска територия и продължава в северозападна посока. При град Хуст излиза от планината, завива на югозапад и навлиза в североизточната част на Среднодунавската низина. При украинското сгт Вилок завива на запад и на протежение около 25 km е гранична река между Украйна и Унгария, след което при украинското село Бодолов изцяло навлиза на унгарска територия. При град Вишарошнамен Тиса завива на север, а след украинският град Чоп – на югозапад и запазва това си генерално направление до унгарския град Солнок. В този участък на протежение около 20 km реката служи за граница между Унгария и Украйна, а след това на протежение около 6 km – за граница между Унгария и Словакия, след което изцяло навлиза ва унгарска територия. Тук долината ѝ става широка и плитка, а коритото ѝ силно меандрира. След град Солнок Тиса завива на юг и запазва това направление до устието си. На 10 km южно от унгарския град Сегед напуска Унгария и навлиза на сръбска територия. Влива се отляво в река Дунав, на 70 m н.в. срещу сръбското село Сланкамен, разположено но десния бряг на Дунав.[2]

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборен басейнРедактиране

На запад водосборният басейн на Тиса граничи с водосборните басейни на малки и къси леви притоци на Дунав, на северозапад – с водосборните басейни на реките Ипел, Плон и Вах (леви притоци на Дунав), на север – с водосборния басейн на река Висла (от басейна на Балтийско море), на североизток – с водосборния басейн на река Днестър (от басейна на Черно море), а на изток, югоизток и юг – с водосборните басейни на реките Прут, Сирет, Олт, Жиу, Черна, Нера и Тимиш (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 157 186 km², от които 46% са на територията на Румъния, 30% на територията на Унгария, по около 10% на териториите на Украйна и Словакия и 4% на територията на Сърбия.[2]

ПритоциРедактиране

 
Устието на Кьорьош в Тиса

Река Тиса получава множество малки и големи притоци:

  • леви притоци – Вашеу, Иза (80 km), Тур, Самош (рум. Сомеш, 418 km), Кьорьош (91 km), Марош (рум. Муреш, 803 km), Златица (рум. Аранка), Бечей;
  • десни притоци – Тересва (56 km), Рики (92 km), Боржава (106 km), Бодрог (словашки и укр. Латорица, 188 km), Шайо, Егер, Лашка, Задва (179 km), Герьо, Кьорьош (70 km), Ник.[2]

Хидроложки показателиРедактиране

Река Тиса има смесено подхранване, предимно снежно-дъждовно. Пълноводието е през месеците март и април, но често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими за период от 1 до 2,5 месеца. Среден годишен отток през сръбския град Сента 810 m³/sec.[2]

Стопанско значение, градовеРедактиране

В средното и долно течение водите на Тиса масово се използват за напояване, питейно и промишлено водоснабдяване. От нея наляво и надясно се отклоняват множество големи напоителни канали в равната унгарска низина Алфьолд. При град Тисальок, в Унгария е построена ВЕЦ „Тисальок“, а в близост до унгарския град Кишкьоре изградена преградната стена на големия язовир Кишкьоре, в основата на която е ВЕЦ „Кишкьоре“. Плавателна е за плитко газещи съдове до град Тисакарад в северозападната част на Унгария.[2]

По течението и долината на река Тиса са разположени стотици малки и големи населени места. По-големите градове са следните:

ИсторияРедактиране

Според една стара шеговита мъдрост „една трета от Тиса се състои от риба и две трети – от вода“. Предполага се, че близо до устието на Тиса е погребан хунският вожд Атила, наречен „Бич Божи“. Според преданието тялото му било поставено в три ковчега, вместени един в друг – бронзов, сребърен и златен. Мястото на погребението се държало в тайна. Робите, които издигнали могилата били избити. С помощта на геофизически прибори унгарски и югославски археолози установили, че близо до град Сента под надгробна могила има масивен метален предмет, който предстои да бъде изследван.

При устието на река Кьорьош, на 4 km от Сланкамен, на пясъчен остров е била изградена „Водната крепост“ Харам, на унгарски – Уйпаланка (Нова Паланка), спомената през 1478 г. с името Каструм Харам. От нея са запазени части от каменни стени и кули.

ПанорамаРедактиране

 
Панорамен изглед по Тиса край Сегед

Вижте ощеРедактиране

ИзточнициРедактиране