Обсада на Карс (1855)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Карс.
Обсадата на Карс през юли-ноември 1855 година е голямо сражение от Кримската война, което завършва с превземането на основната османска крепост в Армения и решава бойните действия в Кавказкия оперативен театър в полза на Русия.
Обсада на Карс (1855) | |||
Кримска война | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | юли – ноември 1855 г. | ||
Място | Карс, Османска империя | ||
Резултат | Победа за Руската империя | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Обсада на Карс в Общомедия |
Ход на военните действия
редактиранеОперациите срещу Карс започват през май 1855 с прекосяването на границата от руския авангард. Към края на юли 27-хилядна армия, предвождана от генерал Николай Муравьов, сключва обсадата около крепостта, отбранявана от около 20 000 войници, начело с Васиф паша. В поредица от боеве през август казашката конница пресича опитите на гарнизона да попълни запасите си с провизии. Муравьов възнамерява да превземе силната крепост с глад, но новините за падането на Севастопол и за турски десант в Батуми, го подтикват към щурм. Атаката, проведена на 17 септември, е лошо организирана и изпълнена, така че щурмуващите части губят 7500 убити и ранени. Загубите на гарнизона са далеч по-малки (1400 души), но изтощените от недохранване и холера османци не са в състояние да нанесат контраудар. Въпреки това поражение и османската диверсия в Грузия, Муравьов затяга обсадата и принуждава защитниците (16 000 души) да се предадат два месеца по-късно.[1]
Последици
редактиранеПо време на мирните преговори в Париж през март 1856 година Русия се съгласява да отстъпи от Карс в замяна на Севастопол и другите съюзнически завоевания в Крим,[2] но опитът на руските дипломати да използват града като разменна монета за Южна Бесарабия е неуспешен.[3]
Източници
редактиране- ↑ Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 230 – 231;
Тарле, Евгений. Крымская война. Том II. Москва, 1944. Стр. 485 – 490, 493 – 495
Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 169 – 170 - ↑ Жуков, Е. М. (ред.) Советская историческая энциклопедия. Том 10. Москва, 1967. Стр. 856
- ↑ Тарле, стр. 526 – 532