Обсада на Карс (1855)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Карс.

Обсадата на Карс през юли-ноември 1855 година е голямо сражение от Кримската война, което завършва с превземането на основната османска крепост в Армения и решава бойните действия в Кавказкия оперативен театър в полза на Русия.

Обсада на Карс (1855)
Кримска война
January Suchodolski - Kars siege.jpg
Информация
Период юли – ноември 1855 г.
Място Карс, Османска империя
Резултат Победа за Руската империя
Страни в конфликта
Flag of Russia.svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Russia.svg Николай Муравьов Ottoman flag.svg Васиф паша

Ход на военните действияРедактиране

Операциите срещу Карс започват през май 1855 с прекосяването на границата от руския авангард. Към края на юли 27-хилядна армия, предвождана от генерал Николай Муравьов, сключва обсадата около крепостта, отбранявана от около 20 000 войници, начело с Васиф паша. В поредица от боеве през август казашката конница пресича опитите на гарнизона да попълни запасите си с провизии. Муравьов възнамерява да превземе силната крепост с глад, но новините за падането на Севастопол и за турски десант в Батуми, го подтикват към щурм. Атаката, проведена на 17 септември, е лошо организирана и изпълнена, така че щурмуващите части губят 7500 убити и ранени. Загубите на гарнизона са далеч по-малки (1400 души), но изтощените от недохранване и холера османци не са в състояние да нанесат контраудар. Въпреки това поражение и османската диверсия в Грузия, Муравьов затяга обсадата и принуждава защитниците (16 000 души) да се предадат два месеца по-късно.[1]

ПоследициРедактиране

По време на мирните преговори в Париж през март 1856 година Русия се съгласява да отстъпи от Карс в замяна на Севастопол и другите съюзнически завоевания в Крим,[2] но опитът на руските дипломати да използват града като разменна монета за Южна Бесарабия е неуспешен.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 230 – 231;
    Тарле, Евгений. Крымская война. Том II. Москва, 1944. Стр. 485 – 490, 493 – 495
    Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 169 – 170
  2. Жуков, Е. М. (ред.) Советская историческая энциклопедия. Том 10. Москва, 1967. Стр. 856
  3. Тарле, стр. 526 – 532