Искър (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
Община Искър се намира в Северна България и е една от съставните области в Област Плевен.
| Искър (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Плевен |
| Площ | 243,9 km² |
| Население | 7 325 души |
| Адм. център | Искър |
| Брой селища | 4 |
| Управление | |
| Кмет | Иван Йолов (Републиканци за България; 2023) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
| Искър (община) в Общомедия | |
География редактиране
Разположение редактиране
Общината е разположена в западната част на област Плевен. С площта си от 243,899 km2 заема 10-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 15,24% от територията на областта. Граничи със следните общини:
- на североизток – община Долна Митрополия;
- на югоизток – община Долни Дъбник;
- на югозапад – община Червен бряг;
- на запад – община Кнежа;
- на север – община Оряхово, Област Враца.
Релеф редактиране
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ е разположена в най-източната част на Западната Дунавска равнина. През средата на общината протича част от долното течение на река Искър. На северозапад от нейната долина в пределите на общината попада участък от югоизточната част на обширното льосово плато Равнището с надморска височина до 150 m. Районът източно от долината на реката, до вододелът с река Вит се заема от крайните югоизточни, хълмисти части на Западната Дунавска равнина. Тук източно от село Писарово се намира най-високата точка на общината – 187,2 m н.в., а североизточно от село Староселци, в коритото на река Искър – най-ниската точка – 40 m н.в.
Води редактиране
От юг на север, а след село Долни Луковит на североизток протича около 24 km от долното течение на река Искър, а в северната част на общината, през землището на село Долни Луковит – малък участък (около 3 km) от река Гостиля (ляв приток на Искър).
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6884 | 100,00 |
| Българи | 6516 | 94,65 |
| Турци | 37 | 0,54 |
| Цигани | 143 | 2,08 |
| Други | 20 | 0,29 |
| Не се самоопределят | 30 | 0,44 |
| Не отговорили | 138 | 2,00 |
Населени места редактиране
В състава на общината има 4 населени места с общо население 5686 жители (7 септември 2021 г.).[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Долни Луковит | 1609 | 69,501 | Писарово | 689 | 44,839 | Песерево | |
| Искър | 2558 | 75,324 | Махалата, Пелово | Староселци | 830 | 54,235 | |
| ОБЩО | 5686 | 243,899 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Песерево на с. Писарово;
- Указ № 291/обн. 30.07.1957 г. – преименува с. Махалата на с. Пелово;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Пелово за с.гр.т. Пелово;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Пелово за гр. Пелово;
- Указ № 110/обн. 03.04.1998 г. – преименува гр. Пелово на гр. Искър и община Пелово на община Искър.
Транспорт редактиране
През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 35 km:
- участък от 10,4 km от Републикански път II-13 (от km 86 до km 96,4);
- целият участък от 13,4 km от Републикански път III-1307;
- началният участък от 11,2 km от Републикански път III-1308 (от km 0 до km 11,2).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.