Гостиля (река)

река в България

Гостиля е река в Северна България, Дунавската равнина, област Враца – община Бяла Слатина и област Плевен – общини Кнежа, Искър и Долна Митрополия, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 40,9 км.[1][2]

Гостиля
Река Гостиля
Река Гостиля
Bulgaria Pleven Province relief location map.jpg
43.3753° с. ш. 23.9606° и. д.
43.5567° с. ш. 24.2814° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Враца
Община Бяла Слатина
Област Плевен
Община Кнежа
Община Искър
Община Долна Митрополия
Дължина40,9 km
Водосб. басейн320 km²
Отток0,64 m³/s
Начало
Мястосуходолие, на 1,4 km
източно от с. Враняк,
Община Бяла Слатина
Координати43°22′31.08″ с. ш. 23°57′38.16″ и. д. / 43.3753° с. ш. 23.9606° и. д.
Надм. височина194 m
Устие
Мястоляв приток на река ИскърДунавЧерно море
Координати43°33′24.12″ с. ш. 24°16′53.04″ и. д. / 43.5567° с. ш. 24.2814° и. д.
Надм. височина42 m

Река Гостиля води началото си от суходолие, започващо на 1,4 км източно от село Враняк, община Бяла Слатина, на 194 м н.в. До град Кнежа тече на североизток, а след това до устието си на изток в асиметрична долина с по-стръмен десен склон. Влива се отляво в река Искър на 42 м н.в., на 1,1 км южно от село Ставерци. Река Гостиля е последният приток на река Искър преди вливането ѝ в Дунав.[1]

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 320 км2, което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Искър.[1]

Средногодишният отток на реката при устието ѝ е 0,64 m3/s. Реката е маловодна със снежно-дъждовно подхранване, като почти ежегодно в края на лятото пресъхва. Водите ѝ се използват за напояване – няколко мисроязовира.[1]

По течението на реката са разположени 1 град и 2 села:

По левия, полегат бряг на реката от Кнежа до село Ставерци, на протежение от 19,4 км преминава Републикански път III-137 от Държавната пътна мрежа Кнежа – Ставерци – Крушовене.[1]

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 151 – 152.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1599.