Ода (Билунги)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ода.
Ода Саксонска (на немски: Oda von Sachsen, Ode, † 15 март сл. 973) е първата съпруга на саксонския маркграф Херман Билунг.[1] Като майка на херцогската линия на Билунгите тя е прародител на почти всички европейски кралски и княжески фамилии.
Ода | |
маркграфиня на Саксония | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Съпруг | Херман Билунг |
Деца | Бернхард I |
Деца
редактиранеОда и Херман имат вероятно пет деца:
- Бернхард I (* 950; † 1011), херцог на Саксония (973 – 1011),
- ∞ Хилдегард, дъщеря на граф Хайнрих I Плешиви, граф на Щаде (929 – 976)
- Лиутгер (Лиудгер) († 26 февруари 1011), граф на Лезум и Вестфаленгау
- ∞ Емма от Лезум (* 975/980; † 3 декември 1038), дъщеря на Иммед IV от род Имединги и Адела от Хамаланд, Светия
- Матилда I (* 935/945; † 25 май 1008)
- ∞ 961 Балдуин III, граф на Фландрия († 1 януари 962)
- ∞ 963 Готфрид I Пленник († 3/4 април сл. 995) 963/982 граф на Вердюн (Вигерихиди)
- Суанхилда (Шванхилда) (* 945/955; † 28 ноември 1014)
Източници
редактиране- ↑ Nekrologium monasterii S. Michaelis, hsg. von Anton Christian Wedekind, Notea zu einigen Geschichtsschreibern des Deutschen Mittelalters, Dritter Band, Neuntes Heft, Note V, S. 20, Hamburg 1836
Литература
редактиране- Gerd Althoff: Adels- und Königsfamilien im Spiegel ihrer Memorialüberlieferung, Studien zum Totengedenken der Billunger und Ottonen. München 1984, S. 48 – 50, H 6, G 27, G 45
- Edeltraud Balzer: Adel-Kirche-Stiftung. Studien zur Geschichte des Bistums Münster im 11. Jahrhundert, Dissertation Münster, Münster 2006, Exkurs I: Zur Herkunft Odas, der Gemahlin Hermann Billungs, S. 434 – 449
- Ruth Bork: Die Billunger, mit Beiträgen zur Geschichte des deutsch-wendischen Grenzraumes im 10. und 11. Jh. Dissertation, Greifswald 1951
- Richard G. Hucke: Die Grafen von Stade 900 – 1144, Genealogie, politische Stellung, Comitat und Allodialbesitz der sächsischen Udonen, Dissertation Kiel, Stade 1956
- Dieter Riemer: Harsefeld im Mittelalter (Harsefelder Regesten). In: Geschichte und Gegenwart 2005, S. 38 – 55 [S. 38/39]