Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ода.

Родословно дърво

Ода Саксонска (на немски: Oda von Sachsen, Ode, † 15 март сл. 973) е първата съпруга на саксонския маркграф Херман Билунг. [1] Като майка на херцогската линия на Билунгите тя е прародител на почти всички европейски кралски- и княжески фамилии.

ДецаРедактиране

Ода и Херман имат вероятно пет деца:

∞ Хилдегард, дъщеря на граф Хайнрих I Плешиви, граф на Щаде (929–976).
  • Лиутгер (Лиудгер) († 26 февруари 1011) граф на Лезум и Вестфаленгау
Емма от Лезум (* 975/980; † 3 декември 1038), дъщеря на Иммед IV от род Имединги и Адела от Хамаланд Светия
∞ 961 Балдуин III, граф на Фландрия († 1 януари 962),
∞ 963 Готфрид I Пленник († 3/4 април сл. 995) 963/982 граф на Вердюн (Вигерихиди)
  • Суанхилда (Шванхилда) (* 945/955; † 28 ноември 1014)
Титмар I (* 920; † 3 август сл. 979), 965–979 маркграф на Нордмарк, 976–979 маркграф на Майсен и Мерзебург
∞ пр. 1000 Екехард I (убит 30 април 1002), 987 маркграф на Майсен

ИзточнициРедактиране

  1. Nekrologium monasterii S. Michaelis, hsg. von Anton Christian Wedekind, Notea zu einigen Geschichtsschreibern des Deutschen Mittelalters, Dritter Band, Neuntes Heft, Note V, S. 20, Hamburg 1836

ЛитератураРедактиране

  • Gerd Althoff: Adels- und Königsfamilien im Spiegel ihrer Memorialüberlieferung, Studien zum Totengedenken der Billunger und Ottonen. München 1984, S. 48-50, H 6, G 27, G 45
  • Edeltraud Balzer: Adel-Kirche-Stiftung. Studien zur Geschichte des Bistums Münster im 11. Jahrhundert, Dissertation Münster, Münster 2006, Exkurs I: Zur Herkunft Odas, der Gemahlin Hermann Billungs, S. 434-449
  • Ruth Bork: Die Billunger, mit Beiträgen zur Geschichte des deutsch-wendischen Grenzraumes im 10. und 11. Jh. Dissertation, Greifswald 1951
  • Richard G. Hucke: Die Grafen von Stade 900-1144, Genealogie, politische Stellung, Comitat und Allodialbesitz der sächsischen Udonen, Dissertation Kiel, Stade 1956
  • Dieter Riemer: Harsefeld im Mittelalter (Harsefelder Regesten). In: Geschichte und Gegenwart 2005, S. 38-55 [S. 38/39]