Одо Марквард (на немски: Odo Marquard) е германски философ.[1]

Одо Марквард
Odo Marquard
германски философ
Роден
Починал
Целе, Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Мюнстерски университет
Философия
Епоха Съвременна философия
Школа Континентална философия
Интереси философска антропология
Награди „Зигмунд Фройд“
„Ернст Роберт Курциус“
Повлиян Кант, Фройд, Гелен

БиографияРедактиране

Роден е на 26 февруари 1928 година в Щолп, Померания (днес Слупск, Полша). Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор от 1993.

Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982 – 1983). Президент на Германското философско общество (1984 – 1987). Почетен доктор на университета в Йена.

Умира на 9 май 2015 година в Целе, Германия, на 87-годишна възраст.

Философска позицияРедактиране

Марквард е автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.

Известен е най-вече със своята компенсационна теория, според която технизирането на света не обрича, а напротив стимулира духовността, без чиято компенсационна функция човекът би изгубил човешкия си облик.

ТрудовеРедактиране

  • Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
  • Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
  • Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
  • Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
  • Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
  • Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
  • Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
  • Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
  • Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
  • Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
  • Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
  • Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
  • Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.

ОтличияРедактиране

Литература за негоРедактиране

  • Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalphilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
  • Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.

ИзточнициРедактиране

  1. „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
  2. Urkundentext Odo Marquard, Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))

Външни препраткиРедактиране