Одърци

село в община Добрич-селска, обл. Добрич

Одърци е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

Одърци
България
43.4333° с. ш. 27.9667° и. д.
Одърци
Област Добрич
43.4333° с. ш. 27.9667° и. д.
Одърци
Общи данни
Население647 души[1] (15 март 2024 г.)
42,3 души/km²
Землище15,297 km²
Надм. височина254 m
Пощ. код9362
Тел. код05761
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ53450
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Добрич-селска
Соня Георгиева
(БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019)
Кметство
   кмет
Одърци
Митко Желязков
(ГЕРБ)

Средновековие

редактиране

След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, в района на Одърци стават известни два византийски моливдовула. Първият намерен моливдовул, датиран в 80-те години на Х в., е на Петър, патриций и доместик на схолиите на Запада. Вторият моливдовул принадлежи на Евстратий Романиак, комеркиарий. Тези находки дават основания да се мисли, че в първите десетилетия на ХI в., а по традиция и от Античност, в района на Одърци е функционирало тържище. Те свидетелстват също, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Одърци отново е населена.

Сред археологическите останки край Одърци са разкрити стени на полуземлянки, облицовани с камъни, появяват П-образни пещи, изградени от плочести камъни., а така също и куполообразни пещи, които излизат извън стените на жилищата. Едно голямо жилище, ползващо отчасти двулицевите зидове на ранновизантийска сграда и с монетни находки, може би е принадлежало на византийския управител. Срещат се стомни, амфоровидни стомни, чаши, паници, амфори, свещници, чаша-бокал и византийска белоглинена керамика, внасяна от Цариград. Счита се, че въпреки назначаването на византийски управители и настаняването в околните крепости на византийски гарнизони основната част от населението остава българска. Амулетите с молитвени текстове за здраве от Одърци, Руйно и Пъкуюл луй Соаре са с кирилски букви на старобългарски език.

През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. Населението напуска този район и се насочва към крайбрежието на Черно море, на юг в района около Провадийска река, а част от него изглежда е преминала Балкана. В Одърци се настаняват печенеги, но не обитават изоставените и опожарените жилища на предшестващото ги българско население.[2] Открити са няколко огнища и фрагменти от глинени котли или съдове с вътрешни „уши“. Някои върхове на стрели, костени бойни топки, части от конски сбруи, а така също огнива и накити, известни от Одърци, са идентични с употребяваните от печенезите на територията на Южна Русия, Бесарабия, Молдова и Източна Влахия. В Одърци такива предмети се намират в най-горните пластове на хълма Калето и нито веднъж на пода на жилищата на ранносредновековното българско селище. Особено важни са археологическите данни от проучванията в Одърци, където на хълма Калето са открити повече от 70 гроба, а в подножието на хълма е изследван голям некропол с 535 гроба. Некрополите в Одърци изглежда престават да се използват след нашествията на узите през 1064 г. [3]

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 621 100,00
Българи 369 59,42
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 204 32,85
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 37 5,95

Културни и природни забележителности

редактиране
  • „Калето“ е средновековно селище върху византийска крепост в местността „Калето“, 1 km от село Одърци, Добричко, от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено.
  • Пещерата Черната дупка с дължина 26 m.
  • В местността „Бузлука“ е т.нар. „Батовска пътека“. По нея се слиза до местността „Гъбките“, която е в непосредствена близост до село Батово.

Редовни събития

редактиране

Събор на селото, провеждан на 1 юни.

Библиография

редактиране
  • С. Торбатов. Монетната циркулация в Градището край Одърци (310 г. пр. Хр. – 610 г. сл. Хр.). Велико Търново, 2002.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  3. Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS „III – 1“ 2006, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018 
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)