Руйно

българско село

Руйно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

Руйно
Общи данни
Население 867 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,547 km²
Надм. височина 218 m
Пощ. код 7692
Тел. код 08649
МПС код СС
ЕКАТТЕ 63286
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Руйно
Юмит Башлъ
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Руйно е в Лудогорието, намира се на 14 km от град Дулово.

ИсторияРедактиране

Населението е предимно от турски произход, съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му, друга теория сочи за вероятни основатели на селото изселници дошли поради Oсмано-Персийските войни след 1525 г.

Селото се е наричало Къзъл-бурун [1] (Kızılburun, тур.). Буквално преведено, Къзъл-бурун означава „Червен Нос“.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[2][3] относно жителите на Къзъл-бурун.

Числеността на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 818
1946 903
1956 1025
1965 1096
1975 1140
1985 1168
1992 1104
2001 924
2011 886
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост, души Дял, %
Общо 886 100 %
Българи
Турци 884 99.7 %
Цигани
Други - -
Не се самоопределят 2 0.3 %
Не са отговорили

Културни и природни забележителностиРедактиране

До селото има две ранносредновековни крепости от IX-XI век – Картал кале (Орлова Крепост) и Аязмото (Изворът), разположени само на 4 км една от друга. Те са охранявали древния стратегически път между столиците Плиска и Велики Преслав с р. Дунав. Крепостите са били плячкосва многократно от иманяри, като се носи славата и на жители на близките села които забогатяват от това.

Проведени разкопки откриват доказателства за тракийски храм в чест на Залмоксис, който впоследствие по времето на Първата Българска Държава е превърнат в скален манастир.
Тогава биват построени и крепост с църква.

Населението на селата в околията е сунитско. От края на 90-те години на ХХ век водачи на Алиянската общност в гр. Дулово начело с тогавашния председател на областния съвет на ДПС Гюнай Сефер обявяват местността за свързана с пребиваването на мюсюлманския светец Демир Баба (Железния баща). Типично, това население носи в традиционната си култура почитта към свещени извори (аязмо), и посещава района на теккето и изворите край него. През 2005 г. се построява тюрбе по подобие на това край село Свещари, Община Исперих както и обреден дом с пейки и маси за гости. В строежа със средства се включва и депутатът от ДПС Камен Костадинов.

ИкономикаРедактиране

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи).

Много разпространено е и пчеларството.

ИзточнициРедактиране