Оерстед
Оерстед (също оерщед[1]) (означение Ое) е извънсистемна единица за интензитет на магнитното поле. Въведена е през 1930 г. от IEC[2], наречена е така в чест на датския физик Ханс Кристиан Оерстед. Част е от електромагнитната (Гаусова) система CGS, която намира приложение в теоретичната физика. Едницата оерстед съответства на ампер/метър (A/m) в системата SI, но не бива да се ползва едновременно с единиците от SI.
Един оерстед е равен на интензитета на магнитното поле, създавано на разстояние 1 сантиметър от безкрайно дълъг праволинеен проводник с нищожно малко кръгово сечение, по който тече ток със сила 5 ампера.
,
където:
- H е интензитетът на магнитното поле в Ое;
- N е броят на навивките;
- I е силата на тока в А;
- l е разстоянието в cm.
Изразено в единици SI:
1 оерстед е равен на интензитета на магнитното поле във вакуум при магнитна индукция 1 гаус.
Бележки
редактиране- ↑ Речник на българския език
- ↑ History of IEC. Overview Архив на оригинала от 2013-05-19 в Wayback Machine..